Повторно заявление за първоначална регистрация в ТР

[dimitar.kostov]

Колеги, здравейте!

На 16-ти февруари подадох по електронен път заявление за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност. Несъобразявайки измененията в ТЗ (ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г.), резонно получих отказ поради непредставяне на декларация от управителите за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ. В стремежа си незабавно да изтрия срама от челото, подадох повторно заявление, като изправих нередовностите. Също така, за пръв път реших да заплатя държавната такса по електронен път, чрез системата на eBG (доколко изобщо такса е дължима - знаем, е друг въпрос). Естествено, за да бъде удоволствието ми пълно, след като подписах заявлението с УЕП и поисках да платя по посочения начин, системата ме изхвърли и заявлението "замина" без ДТ. Въпросът ми е, трябва ли да изчакам постановяване на отказ преди да заявя потретно регистрацията, или мога незабавно да подам заявление, като този път си сканирам и приложа квитанцията за ДТ, за да не си създавам излишни емоции? Благодаря.

[zzzzz]

Отказът по второто заявление при всички случаи ще ви го постановят, така че направо си потретвайте заявлението с таксата. Въпреки, че аз се бях натъкнала на съдебна практика, според която съдът беше решил, че втора такса не се дължи при изправяне на нередностите. Ама трябва да ги съдите и пак не е сигурно съдът какво ще реши по вашия случай.

[donna]

Колега ,ако ги имате тия решения на съда ,че повторна такса не се дължи , бихте ли ги пейснали тук.

[zzzzz]

Да, то беше едно единствено, но немога да го намеря в момента.

[donna]

Не е казано сега и веднага , когато можете . Но ние много пъти плащаме 2 пъти , за отстраняване на нередовности . А както виждате ЗТР е специален , общия е ГПК , а в общия много ясно е казано ,че се дава срок за отстраняване на нередовностите и никъде го няма това два пъти да се плаща . Това с двойното плащане имам чувството че ТР си го приложи като практика , да не кажа като обичай, което си е неправилно.

[Гост.]

Ани, мисля вече съм ги пускала тези Р някъде тук

Чл. 185 АПК
Чл. 7, ал. 1 Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
Чл. 146, т. 4 АПК
Чл. 193, ал. 1 АПК


Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
МАРГАРИТА СЛАВОВА


при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 981/2009


Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (изписана по-нататък за краткост Наредба № 1 или Наредбата), издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 111 от 22.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 година). Жалбоподателят оспорва законосъобразността на цитираната разпоредба като излага доводи за противоречието й с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), с чл. 12 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ). Счита, че с чл. 7, ал. 1 от Наредбата е въведена нова такса, непредвидена в нито един закон или тарифа, а именно: такса за разглеждане на заявление. Твърди, че незаконосъобразно оспорената норма дава възможност за повторно събиране на държавна такса, която е предвидена за съответните производства по вписване, обявяване или заличаване на обстоятелства в Търговския регистър. Моли да се отмени като незаконосъобразна оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 1 на Наредбата.
Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието, представляван в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт Елена Райчева Славова, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения в писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба.
За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд - шесто отделение, взе предвид следното:
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. на министъра на правосъдието е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК може да се оспорва пред съд без ограничение във времето. Компетентен да разгледа жалбата съгласно чл. 191, ал. 1 от АПК е тричленен състав на Върховния административен съд.
Преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество съставът на Върховния административен съд извърши проверка по нейната редовност и допустимост и установи, че същата отговаря на задължителните изисквания за редовност, посочени в т. 1 - 8 на чл. 150, ал. 1 от АПК. Освен вносна бележка за платена държавна такса, към жалбата не са приложени други доказателства, нито са направени доказателствени искания по смисъла на чл. 150, ал. 2 от АПК.
Предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Цитираната разпоредба е императивна и предполага наличие на непосредствен, пряк и личен правен интерес като предпоставка за оспорване на подзаконов акт. От изнесеното в жалбата е видно, че жалбоподателят обосновава наличие на правен интерес от отмяната на оспорената разпоредба. Следователно, подадената от Цветозар Исаев Младенов жалба е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, при съдебния контрол за законосъобразност съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, което я дефинира като подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Същата е издадена от министъра на правосъдието по силата на законовата делегация, предоставена му с чл. 31 от Закона за търговския регистър, според който: министърът на правосъдието издава наредба за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър. С ал. 2 на цитираната законова норма е определен предмета и е очертан обхвата на Наредбата - определя образците на заявления за всички основни случаи на заявяване, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи. При така установената уредба настоящият съдебен състав намира, че Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е издадена от министъра на правосъдието в рамките на делегираните му правомощия и предоставената му компетентност.
С чл. 7, ал. 1 на Наредбата е посочено, че към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. Услугите, за които се събират държавни такси от Агенцията по вписванията, са посочени в чл. 12, ал. 1 от Закона за търговския регистър, а размерът на таксите е определен с Тарифа, одобрена от Министерския съвет (приета с ПМС № 243 от 14.11.2005 г., изм. и доп. с ПМС № 166 от 09.07.2008 г.) Регламентираните със ЗТР регистърни производства по вписване, заличаване и обявяване на обстоятелствата в Търговския регистър се извършват въз основа на подадено заявление по образец, съгласно приложенията към чл. 6, ал. 1 от Наредбата. За редовността на всяко подадено заявление, чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква да се прилага към него документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. С прилагането на такъв документ заявителя удостоверява, че е изпълнил задължението си по чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) да заплати такса за заявената пред регистърната институция услуга. Съгласно чл. 3 от Закона за държавните такси (ЗДТ), държавната такса се за заплаща при предявяване на искането.
Регистърното производство по Закона за търговския регистър е уредено като особено административно производство пред длъжностното лице по регистрацията, което съгласно чл. 19, ал. 1 от с.з. разглежда подадените заявления за вписване, заличаване и обявяване по реда на постъпването им. По своето правно положение длъжностното лице по регистрацията е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
Основната цел на регистърното производство е да предостави актуална, точна, вярна и пълна информация от значение за статута на търговците и за участието им в търговския оборот. За постигането на тази цел процедурата по вписването и обявяването се предхожда задължително от проверка на представените документи, подлежащи на вписване и обявяване, като обхвата на тази проверка е определен с чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредбата. Длъжностното лице по регистрацията е овластено да извърши предварителна проверка на всяко заявление за вписване, заличаване и обявяване, за съответствието му със законовите изисквания. Тази проверка не е само за материална законосъобразност, а също и за спазване на формалните законови изисквания, като например: заявлението да е по съответен образец от приложенията към чл. 6, ал. 1 на Наредбата, да е попълнено правилно, да е представена декларация за истинност на заявените обстоятелства, да е представена декларация за платена държавна такса и др. Когато прецени, че са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания длъжностното лице по регистрацията извършва в срока по чл. 19 от закона съответното вписване или заличаване на вписването, респ. обявяване на представения акт. Съгласно чл. 24 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените изисквания, длъжностното лице постановява мотивиран отказ, който се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на ГПК.
Процедурата по чл. 19 и чл. 21 от ЗТР е част от регистърното производство по произнасяне на административния орган на направеното пред него искане с подаденото заявление. Самото "разглеждане на заявлението" не се извършва в отделно и самостоятелно производство, за което да се дължи отделна държавна такса, каквито са твърденията на жалбоподателя. Неоснователен е поддържания с жалбата му довод, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е въведена една нова такса, а именно "такса за разглеждане на документи". Ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че таксата, която се заплаща при подаване на заявлението, е такса за неговото разглеждане, то следва логиката, че при извършване на самото вписване или обявяване на обстоятелства или актове в Търговския регистър следва да се заплати друга държавна такса, след като първата е била само за разглеждането му. В този смисъл щеше да се дължи друга, отделна и самостоятелна, такса за самото вписване или обявяване в Търговския регистър, а такава не следва да се заплаща. Заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него. Подаването на ново заявление при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредба № 1 също е част от регистърното производство (систематичното място на посочените норми е в регистърното производство) и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТР заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. Щом като към първоначалното заявление е представен документ за внесена държавна такса, заявителят може да се ползва от този документ по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредбата. Възможната неправилна практика по приложението на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за каквато твърди жалбоподателят, не обуславя противоречие на подзаконовата норма с чл. 60, ал. 1 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗДТ.
За пълнота на изложението следва да се добави, че при неоснователен отказ по заявлението за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър е открит пътя на съдебна защита по реда на чл. 25 от ЗТР , като при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването на жалбоподателя срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп. бр. 111 от 22.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.



РЕШЕНИЕ № 1816 ОТ 11.02.2010 Г. ПО АДМ. Д. № 9283/2009 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС





Чл. 26, ал. 2 ЗТР
Чл. 7, ал. 1 Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ


при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от съдията ИВАН РАДЕНКОВ по адм. д. № 9283/2009


Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка счл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на адвокат Цветозар Исаев Младенов от гр. София против решение № 6464/18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 981/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, (Наредба № 1), издадена от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., попр. бр. 20/2007 г., изм. и доп. бр. 111/2007 г., в сила от 01.01.2008 г.).
Твърди се че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменена оспорената разпоредба.
Ответникът - Министъра на правосъдието, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отхвърлил жалбата на адвокат Цветозар Исаев Младенов срещу чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените данни правните си доводи за законосъобразността на оспорения текст и е приел, че заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, като услугите, за които се събират държавни такси от Агенцията по вписванията са посочени в чл. 12, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР), а размерът им е определен с Тарифа, приета с ПМС № 243/14.11.2005 г.
Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ЗТР, държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет, се заплаща за: вписване и обявяване в търговския регистър; издаване на удостоверение; извършване на писмена справка; запазване на фирма; заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него; предоставяне на базата данни или част от нея.
Оспореният текст на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от своя страна предвижда, че към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път.
По силата на чл. 60 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон. С чл. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) е възложено на органите на съдебната власт, другите държавни органи и бюджетни организации да събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДТ, такси се заплащат при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Плащането на таксата е безусловно, а представянето на документ за внесена държавна такса е едно от условията за разглеждане на заявлението и произнасяне от страна на административния орган по направеното искане.
Следователно, правилно тричленният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил правни доводи за липсата на противоречие на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 с чл. 60 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3 от ЗДТ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Само по себе си наличието на неправилна практика по повод приложението на текста, не обосновава извод за неговата незаконосъобразност.
Решението е правилно като постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с материалния закон и е подробно обосновано. Съдебният състав е изложил подробни мотиви на всички изложени в жалбата основания за незаконосъобразност на оспорения текст с норми от по-висок ранг.
В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6464/18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 981/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, шесто отделение.
Решението не подлежи на обжалване.

и за да не си правиш труда

РЕШЕНИЕ № 15 ОТ 27.01.2011 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2/2011 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров
ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова
Петя Хорозова


Като разгледа докладваното от съдия П.Х. ч. т. д. № 2/2011 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТР. Образувано е по подадена жалба от процесуалния представител на Е.К. Ст.-Д., в качеството й на управител на Н. ООД гр. В., против решение № 529/16.11.2010 г. на ВОС по т. д. № 1757/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20100914103548/30.09.2010 г. за вписване в ТР на промени по партидата на горното дружество.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
В нея се излага, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради следното: Неправилно ВОС е приел, че към заявлението по чл. 26 ЗТР следва да бъде представен документ, удостоверяващ внасянето на нова държавна такса, т.к. не се касае за ново самостоятелно регистърно производство, а за част от вече започнало регистърно производство. В подкрепа на доводите се сочи решение № 6464/18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 981/2009 г. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго решение по същество, с което искането за отмяна на обжалвания отказ да бъде уважено, ведно с даване на указания на Агенцията за извършване на вписването.
По основателността на жалбата, като взе предвид доводите в нея и данните по делото, съставът на Варненския апелативен съд приема следното:
Обжалваният отказ на Агенцията по вписванията № 20100914103548 от 30.09.2010 г. за вписване на промяна в адреса на управление на Н. ООД е постановен поради това, че към заявлението по чл. 26 ЗТР не е приложен документ, установяващ плащането на дължимата държавна такса - обстоятелство, по което липсва спор. Изложени са мотиви, че заявителят не може да се ползва от внесената по предходното заявление такса, т.к. отказът по него не е отменен по реда на чл. 25 ЗТР, а същевременно документът за внесени такси не е част от предвидените в чл. 21, т. 5 ЗТР документи, към които разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗТР препраща.
Отказът е съобразен със закона и правилно ВОС е отхвърлил жалбата против него, по следните съображения: По всяко едно заявление органът по регистрацията проверява за наличието на предпоставките на чл. 21, т. 1-8 ЗТР. В хипотезата на повторно сезиране на АВп по реда на чл. 26 ЗТР е предвидена /за улеснение на търговците и предвид вече съдържащите се данни в ТР/, възможност заявителят да се ползва от предходно депозирани документи, като посочи номер на предишното заявление и вида на документите. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗТР, доколкото урежда изключение от общия ред, не може да се тълкува разширително. Поради това визираното в нея препращане се отнася само до документите, посочени в чл. 21 т. 4 и т. 5 от ЗТР, т.к. единствено в тези точки от чл. 21 ЗТР законодателят употребява термина "документи". Освен това, разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. прави изрично разграничение между изискуемите документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство /към които заявителят може да препрати/, и документа за внесена държавна такса, който следва да е приложен към всяко заявление. Ирелевантен за предмета на спора и изцяло теоретичен е въпросът, дали при условията на чл. 26 ЗТР е налице продължение на вече започнало регистърно производство, т.к. дължимостта на таксата не е поставена в зависимост от преценката за същността му.
Мотивите на цитираното решение на ВАС в обратния смисъл /че заявителят може да се ползва от предходен документ за внесена такса по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 ЗТР и чл. 94 от Наредбата/ не обвързват гражданските съдилища. Според нормата на чл. 302 ГПК, влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд само относно това, дали даден административен акт е валиден и законосъобразен. ВАС не е инстанция по прилагане на ЗТР и неговото тълкуване на закона не представлява задължителна съдебна практика, съгласно разясненията на т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, към която съдът следва да се придържа. По изложените съображения, решението на ВОС, с което жалбата против отказа на АВп № 20100914103548/30.09.2010 г. е отхвърлена, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на ВАпС, търговско отделение


РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/16.11.2010 г. по т.д. № 1757/2010 г. по описа на ВОС.
Решението е окончателно.

Понятието "практика на съдилищата" по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право - отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища. Действително в случаите, когато приложението на гражданскоправна норма има преюдициално значение за разрешаването на административно дело, формираната практика обхваща и гражданскоправни въпроси. Аналогична е и хипотезата, в която гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административни актове или по тяхната законосъобразност, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (чл. 17, ал. 2 ГПК). В тези случаи, както и в случаите, когато административния съд се произнася по гражданскоправен спор по силата на законовоучредена компетентност (чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ), при формиране на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът за уеднаквяването й е по чл. 124, ал. 2 ЗСВ - чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

3. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.

[Гост.]

Колеги, здравейте!

На 16-ти февруари подадох по електронен път заявление за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност. Несъобразявайки измененията в ТЗ (ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г.), резонно получих отказ поради непредставяне на декларация от управителите за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ. В стремежа си незабавно да изтрия срама от челото, подадох повторно заявление, като изправих нередовностите. Също така, за пръв път реших да заплатя държавната такса по електронен път, чрез системата на eBG (доколко изобщо такса е дължима - знаем, е друг въпрос). Естествено, за да бъде удоволствието ми пълно, след като подписах заявлението с УЕП и поисках да платя по посочения начин, системата ме изхвърли и заявлението "замина" без ДТ. Въпросът ми е, трябва ли да изчакам постановяване на отказ преди да заявя потретно регистрацията, или мога незабавно да подам заявление, като този път си сканирам и приложа квитанцията за ДТ, за да не си създавам излишни емоции? Благодаря.

До колко е дължима- имате отговор. Ако ли опитате да жалите- пак имате отговор( мисля, че каквото и да правите- отговор е даден от магистратите, само четене се изисква).

Пускайте ново заявление( тази фирма ще има интересна история )- заради неплатена ДТ ще имате отказ, както вече ви е посочено.
Не виждам смисъл да се ползвате от вече подадени документи по предишно заявление( оригиналите са си у вас) в този смисъл- давайте смело.


И само за пълнота( ще ставам йезуит и аз)- в раздел търговско колегите преди доста време го коментираха този въпрос, та майката му е да следите ( или първо пуснете търсачката тук, възможно е топлата вода да е открита) темите.
Колега.

[elsi_g]

Понеже ми се е случвало същото (системата на ebg да ме изхвърли преди плащане), ви казвам от личен опит - хич и не чакайте отказа, а смело си пускайте пускайте ново заявление, което за по-сигурно да е със сканирана вносна бележка!

[zzzzz]

Р Е Ш Е Н И Е

Бургас, 14.09.2009 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:



Окръжен съдия: Иван Воденичаров



като разгледа докладваното от съдията Воденичаров т.д. № 591 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.25 и сл. ЗТР.

Образувано е по жалба на адв С. К.-БАК, пълномощник на „О.” Е. с ЕИК **********, съд. адрес гр. Б., ул. „Л.” №*, вх. *, ет. *, ап. *, адв. К. против Отказ № 20090714010946/22.07.2009 г. на длъжностното лице по регистрацията при А. по вписванията за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет за 2008 г. на дружеството.

Отказът е мотивиран с това, че приложения документ за заплатена държавна такса вече е бил ползван по предходно заявление, по което е постановен отказ, тъй като държавната такса се дължала за разглеждане на документите, а не за уважаването на искането за вписване. Органът е приел, че е нарушен закона – чл.24, ал.1, вр. чл.21, т. 8 ЗТР, тъй като търговецът не е заплатил нова държавната такса, поради което е постановил отказа.

Жалбоподателката твърди, че таксата се дължи за извършване на вписването или обявяването от органа и, тъй като това обстоятелство не се е състояло, то нова такса не се дължи. Моли за отмяна на отказа.

Бургаският окръжен съд, след като прецени приложените доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбоподателят е заявил на 14.07.2009 г. да бъде обявено в публичния регистър годишния финансов отчет на търговското предприятие „О.” Е. , на което е представител. С това заявление са били представени изискуеми от закона документи. Органът е констатирал, че към приложените документи се намира и документ за платена държавна такса, който е идентичен с представен по заявление, по което е постановен предходен мотивиран отказ. При тази констатация органът е отказал вписване, поради незаплащането на нова такса, което е предмет на настоящото производство.

Съдът намира жалбата за основателна.

Регистърното производство по ЗТР е особено административно. Процедурата се извършва на осн. чл.19, чл.21 ЗТР въз основа на подадено заявление, което следва да е придружено с всички приложения изискуеми по закона, включително и документ за заплатена държавна такса. Съгласно чл.3 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяването на заявлението. Длъжностното лице по регистрацията, което е административен орган, е в задължението си да направи пълна проверка за наличието на реквизитите по закона и ако са налице предвидените законови изисквания извършва вписването или обявяването на акта. В обратния случай, когато не е налице някое от законовите изисквания, органът постановява мотивиран отказ, съгласно чл.24 ЗТР. Разглеждането на подаденото заявление със съответното искане и произнасянето му по същество не е отделно и самостоятелно производство, за което да се дължи държавна такса. Заплатената при подаване на заявлението държавна такса обхваща цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението и завършва с окончателното произнасяне по същество. Подаването на ново заявление на осн. чл.26 ЗТР, какъвто е случая, също е част от единното регистърно производство и на осн. чл.26, ал.2 ЗТР заявителят е в правото си да се ползва от представените преди това документи, които са приложени към заявлението. Това се отнася и за представения документ за заплатена държавна такса. При положение, че към първоначалното заявление жалбоподателката е представила документ за заплатена държавна такса, тя може да се ползва от този документ и при подаденото ново заявление по чл.26 ЗТР.

По тези съображения се налага извода за незаконосъобразност на постановения отказ, което налага отмяната му.

Мотивиран от горното и на осн. чл.25 ЗТР Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ Отказ № 20090714010946/22.07.2009 г. на длъжностното лице по регистрацията при А. по вписванията за обявяване в Търговския регистър на годишния финансов отчет за 2008 г. на „О.” Е. с ЕИК ********** съд. адрес гр. Б., ул. „Л.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, адв. К.

УКАЗВА на А. по вписванията да извърши исканото вписване.

ОСЪЖДА „О.” Е. с ЕИК ********** съд. адрес гр. Б., ул. „Л.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, адв. К. да заплати държавна такса по см. БОС в размер на 17.50 лв.

[donna]

Хиляди благодарности!

[SashkoS]

Тъй като изхвърлянето от системата за плащане е чест проблем, по-сигурният начин е плащане по ел. път (или обикновено, на гише) и сканиране на платежното.

[zzzzz]

А знаете ли дали има утвърден образец на декл. по чл.141 и нужна ли е нотариална заверка на подписа?

[dimitar.kostov]

Благодаря за отговорите.

[zzzzz]

Колега, знаете ли дали има утвърден образец на новата декларация и дали трябва да е нотариално заверен подписа на декларатора?

[Гост.]

Колега, знаете ли дали има утвърден образец на новата декларация и дали трябва да е нотариално заверен подписа на декларатора?

Няма нормативно изискване за нотариално удостоверяване, каквото съществува в ал.3.
Е, образец- ако сте ползвала образец за съдружник, то съдържанието е също( долуподписаният ... в качеството си на у-тел на ..... с ЕИК с настоящага декларирам, че .... съдържанието на ал.8 ).

[zzzzz]

Да, както изготвям проекта на декларацията по чл.142.

[kontrol]

От една страна, има противоречива практика - необжалваемото решение на БОС се щура из интернет още от 2009 г.
Дори да нямаше, доколкото няма произнасяне на ВКС, би било налице основание по 280 І 3, според мен.

Решението на АпС обаче не може да се касира. Значи някой (чл. 125) трябва да сезира за ТР, много евентуално - и за съвместно.

Освен това би трябвало, щом ВАС на 2 инст. е потвърдил наредбата, като я е тълкувал стеснително - носещ мотив, да се прилага в този смисъл, тъй като решението е в нормен контрол и действа спрямо всички*. Дори да тълкува иначе, би трябвало да не приложи наредбата поради противоречие с буквата на чл. 12, който не казва "разглеждане", а са могли да го сменят. (Не съм съгласен с ВАС, че производството било същото; и каква е законодателната идея.)

* В "Сила на решенията на КС, обявяващи закон за противоконституционен" Сталев признава СПН и на носещите мотиви. Има разлики: ВАС няма монопол над задължителното тълкуване на закона (КС има в/у К) и всеки съд може да не приложи подзаконов НА (закон отменя само КС), но мисля, че не изключват аналогията, основно заради правната сигурност. Ако беше отменил, щеше да е задължително за гр. съд, а той все едно е отменил частично; сега се "заобикаля" непререшаемостта за наредбата на това основание.

Случаят е граничен, но малко здрав разум не би навредил. Освен ако не е целенасочено - едните я запазват, другите я прилагат

[donna]

ЗСВ -Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Защо председателя на ВАдС , не е направил до сега искане за ТР , та този ужас с таксите продължава вече години, нима на нашият върховен орган това не му е известно.Ние може до утре да си изпращаме практика тука и ще е глас в пустиня , не е ли по добре да поискаме отВАдС да се сезира и да поиска ВКС да издаде ТР в тази насока.Вижте повече
Също така не е зле да се подпише една подписка от нас и да се изпрати на Омбудсмана с цел той да отправи искане за ТР.

[DEKAH]

ЗСВ -Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Защо председателя на ВАдС , не е направил до сега искане за ТР , та този ужас с таксите продължава вече години, нима на нашият върховен орган това не му е известно.Ние може до утре да си изпращаме практика тука и ще е глас в пустиня , не е ли по добре да поискаме отВАдС да се сезира и да поиска ВКС да издаде ТР в тази насока.Вижте повече
Също така не е зле да се подпише една подписка от нас и да се изпрати на Омбудсмана с цел той да отправи искане за ТР.

Аз ще се подпиша. Въпроса е, че докато се изредят нещата може да го няма т'ва чудо "Търговски регистър"

[elsi_g]

ЗСВ -Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Защо председателя на ВАдС , не е направил до сега искане за ТР , та този ужас с таксите продължава вече години, нима на нашият върховен орган това не му е известно.Ние може до утре да си изпращаме практика тука и ще е глас в пустиня , не е ли по добре да поискаме отВАдС да се сезира и да поиска ВКС да издаде ТР в тази насока.Вижте повече
Също така не е зле да се подпише една подписка от нас и да се изпрати на Омбудсмана с цел той да отправи искане за ТР.

Подкрепям напълно!