Ипотекарен длъжник

[portokal]

Тъй като Гъдьо за пореден път ме скандализира, ако случайно се намеква, че аз съм определила: "Гъдьо е сприхав изкуфял чичка", моля да се има предвид, че точните думи бяха "проклет чичка", след (или май преди) справка в съответните регистри за Гъдьовата възраст.

П.П.Като "свободни съчинения" може да си позволяваш да квалифицираш правните изводи на подчинените ти в кантората и близки приятели.

Мхм, както и те (и подчинените, и приятелите) би следвало да могат да квалифицират така неговите.

[portokal]

Според мен това не е правилно, тъй като в този случай следва да се прилага чл. 22, ал. 3 СК.

И според мен. При договорна ипотека. При законна - смятам като "изкуфелия чичка" (което НЕ е съдебно определение, а негово собствено), т.е. целият имот.

[gudio]

Изкуфелият чичка в момента зарежда акумулаторите с ... "Blue label" (`щото утре - тежък въвод ) и то, забележете - "синьото етикет" е почерпка от първата ми (вече, уви, бивша) деловодителка за поредната и последна шестица на държавен изпит ... паднало й се "изпълнителни способи" та направо шашнала комисията
Наздраве ! Стана хубава дискусия, а с моите служители и приятели и пр. именно така си говорим. Когато са свободни съчиненията, те са свободни, това не значи, че са неправилни или "укорими". Не мога да разбера младежкия "хъс" да наприказваш / надпишеш напр. изкуфелия бай Гъдю и какво удоволствие би могло да достави това, нито каква обида има в изявленията на бай Гъдю относно свободата на нечии разсъждения.

[REVOLUTION]

Грингото революцион също зарежда , но с друг вид питие , газирано и трепери , защото след малко любимия му футболен отбор ще се изправи в отчаян сблъсък , за да продължи в борбата за митична 10 титла в шампионската лига .

Наздаве и успех утре!

[stoyan_stavru]

И накрая в духа на всеки уважаващ себе си академик Ст. Ставру заключава еклектично, че тези въпроси следвало de lege ferenda да бъдат уредени с изрична законова разпоредба
И аз мога така - de lege ferenda, ала-бала
Нищо, поне ще знам да чета внимателно учебника му, тежащ 1000 стр. (този човек е само асистент, а вече гони иконата Живко Сталев )
Моето лично мнение е, че ипотеката ще се разпростира върху съотв. идеални части на всеки от новообразуваните след делбата имоти, по арг. от чл. 150 ЗЗД.

Здравей, kalahan2008,

Въпросът, който обсъждате, е изключително интересен. И точно толкова спорен Може само да ме радва, че мнението ми се споменава в дискусия, която е наистина задълбочена и участниците в която са достигнали до ядрото на възможната правна аргументация.
Лично аз, както се вижда и от направеното от Вас сравнение, доста разсъждавах върху това кое от двете становища да възприема, имайки предвид съществуващата законодателна празнина и силната "насрещна" аргументация (независимо кое мнение възприема).
Възможни са всъщност няколко решения (разглеждам хипотезата, при която една обща вещ в резултат на делбата се разделя на няколко нови вещи, изключителна собственост на предишните съсобственици), сред които:
- трансформация на съществуващата ипотека върху идеалната част от вещта в ипотека върху новообразуваната вещ, която се пада в дял на учредилия ипотеката съсобственик (става въпрос за "подмяна" на предмета на вещното право, която засяга правата на трети лица - резултат, който изисква изрично законодателно посочване);
- запазване на ипотеката върху "реципрочна" идеална част от всяка една от новообразуваните вещи (такава идеална част обаче след пекратяването на съсобствеността вече не съществува, а запазването й би било равносилно на фикция);
- запазване на ипотеката върху всяка една от новообразуваните вещи за обезпечаване на цялото задължение (в който случай възниква въпросното "предимствено право" в полза на кредитора на единия съсобственик пред другия съсобственик, като последния се оказва "задължен" спрямо лице, което не познава).
Първата и втората хипотеза безспорно изискват законодателна "намеса" - фингиране. Без такава трудно бих поддържал някоя от тезите, освен de lege ferenda .
Що се касае до третата, смятам, че тя е възможна с най-малко законодателно "съучастие" и може да се приложи в контекста на съществуващото днес "мълчание" на закона. Въпреки това обаче смятам, че разрешението не е съвсем целесъобразно с оглед съобразяването на съществуващата конуренция между права: правата на кредитора на единия съсобственик и правата на другия съсобственик.
Спорът е сложен, деликатен и изисква изрично разрешение на законодателя. В този смисъл ми се струва, че всички разсъждения биха могли да бъдат само de lege ferenda .
За останалата част от коментари ти - благодаря за сравнението ,
а за внимателното четене - виждам, че то вече е факт - както и би трявало да е

[kontrol]

Темата е стара, но я виждам за първи път и виждам безкрайно начетения и разсъдлив Гъдьо в по-различна светлина – все едно някой го е настъпил по мазола По едно време ми се стори, че с Революшън достигнаха до едно становище, но може и да бъркам след 4 дълги страници.

І. По първоначалната тема – за ипотекарния длъжник на публичната продан
Подкрепям Гъдьо (стр. 1), който излага две групи причини:
- формалноправни – не може да купиш от себе си
- с оглед целите на разпоредбата – който дължи да не се прави на 2 и половина и да чака последния момент с плащането, ами да си плаща овреме, доброволно извън прин. изпълнение или в началния му етап; ипотеката се погасява, но имотът остава у длъжника – пак обезпечение, макар общо.
Същите основания важат и при ипотечния длъжник: формалноправното; дефакто и ипотекарният длъжник дължи, неговият патримониум ще се изпразни, на първо време; с изключение на това за общото обезщетение. Освен това, много евентуално: с/у шиканьозно устно наддаване.
Това с жалбата в двойно качество е по-съмнително като аргумент.
Тези аргументи са валидни за случая - не значат, че винаги ИпДл е Дл в процеса.
Не схващам или не съм съгласен с това, че основният длъжник (личният) би се освободил на по-ниска цена от вземането (дългът не се погасява с проданта).

ІІ. Относно възможността за ипотека върху идеална част.
Не съм съгласен да се отрича възможността за такава. Следва от принципа на автономия на волята и не е забранена. Не виждам и основанията за такова тълкуване на специализацията. Оказва се, че дори цитираната от Гъдьо френска теория и практика (стр. 2) я допуща, макар и като алеаторна.

ІІІ. Делба на частично ипотекиран – ОБОБЩЕНИЕ
Тук стъпвам на систематизацията на преждепишещия и я допълвам.
Хипотезата: имот „А” (върху няколко не може) ипотека в/у дял (25 %) реална делба (Б и В) ко стаа с ипотеката?

Вариантите за разрешение:

1. Делът на съсобственика в/у А се трансформира в еднолична собственост върху друга вещ (Б), същото следва и ипотеката (в/у 100 % от Б; 0 от В).
   „Подмяната на предмета” засяга Кр, особено при стойностно несъответствие идеална/ реална част;
2. Ипотеката е неделима (в смисъла като при сервитутите, арг. от 150 ІІ), тъй че ще тежи върху всички нови (и тук има известна „подмяна на предмета”)
   2.1. „върху "реципрочна" идеална част” (в/у 25 % от Б и 25 % от В).
   „След прекратяването на съсобствеността” обаче няма ид.ч.
   2.2. „за обезпечаване на цялото задължение” (в/у 100 % от Б и 100 % от В).
   Критикува се, че възниквало "предимствено право" на Кр спрямо другия съсобственик (Ставру)/ „прe*би другарче” (Гъдьо). Така е обаче и при продажба на ип. имот – купувачът е могъл да знае какво купува и вероятно го е изтъргувал при цената; получателят на р.дял (респ. оценителят) – също.
   2.3. за обезпечаване на съответна част от задължението (в/у 100 % от Б, но за 75 % от дълга, в/у 100 % от В, но за 25 % от дълга). Съответна може да е на стойностите на имотите или на дяловете преди делбата.
   И тук съсобственикът, който не е бил ИпДл, може да получи по-голяма част от имота или пари, които да изравнят риска.
3. ипотеката е относително недействителна
   Но 76 ЗН е изключение само за наследство (т. 2 ТР), а дори при него е възможно разпореждане с единствен имот (т. 3 ТР).
4. при отчуждаване на ипотекиран имот в полза на държвата, част от обезщетението се депозира за тежестите; и тук при изравняване в пари – да се удържа за Кр (но изравняването може да не е в пари, да е прикрито или дарение); доброволна делба не се допуска и винаги се вади на публична продан. Признава се, че това са само мислими идеи, а не уредени или непременно удачни варианти.
   х. з а учр. на Ип в/у дял френското право изисква съгласие от съсобствениците; а бълг. законопроект – уведомяване. Уведомяването е безполезно, освен ако съсобствениците нямат възможност те да станат ИпКр (и да платят дълга)

Становища - движение

• Гъдьо – нито едно с оглед гледището му по ІІ (алтернативно – 2.).
• Французите изглежда приемат, че е 1. (по арг. от обратното за това, че намират за нужно да се сключват допълнителни уговорки (предв.дог.,об.дейст.наТЛ и /или?/ цесия), за да минимизират негативите). Обр. твърди Гъдьо, който всъщност е автор на преразказа.
• Калахан – 2.1. (по-късно май 2.2.), частично 4.
• Кожухаров, както винаги, е мълчалив за детайлите, което дава възможност да се тълкува и като 1.
• Контрол – 2 – няма основание за 25 % да се постъпва по-зле отколкото за 100 %. 2.1. и 2.3. са автоматично справедливи, 2.2. минава през свободата и риска на договарянето. Новата теза на ВКС, че 76 е относителна не намира подкрепа в текста на закона
• Марков (стр. 3) – 2.1.
• Портокал – първоначално 2.1., после. 3.
• Революшън - 1 или 2.1.
• Ставру – първоначално 2.2.; по-късно 2.1.; сега: само 2.2. може без законодателна промяна (при 1 – заради увреждането, при 2.1. заради фикцията); 2.1. е за предпочитане de lege ferenda.
  Ако съм объркал, свиркайте (тук или на л.с. за икономия) да поправям.

ІV. Възможна е и обратната хипотеза – обединяват се обезпечаващ и чист имот. Тук вероятно големият ще е обременен изцяло. Или само ид.част, ако е съсобствен?
V. По част от цитираната практика
- Р 29/ 1969 г. (стр. 3) е при друга хипотеза, но вътре се дават и общи указания;
- Р 55/ 1985 г., (стр. 2) оказва се, че е при законна ипотека по ЗДСК – т.е. не за общия случай, и противно на очакванията на Гъдьо съпругата се е измъкнала (което дори по 24 ІV нСК е странно). Забавното е, че се говори за ипотекИРАния кредитор (вм. ипотекАРния или поне ипотеЧЕн).

Иначе идеята за пестелива законова уредба е, от една страна, познатите еластични норми, от друга – поле за съдебната практика, и чак от трета – съгл. ЗНА – подзаконови актове за нетрайната уредба (която напр. при ПУРНЕС, ПВп си е доста трайна).
-----------------------------------------------------
Редакция 1 на 2011-02-05: уточняване на нюанси в мнението на Ставру.

[stoyan_stavru]

Здравей, kontrol,
Доста време и усилия си отделил, за да прочетеш и обобщиш една определено интересна дискусия .

Бих искал само да уточня, че становището, посочено от теб като 2.1. според мен е най-целесъобразно de lege ferenda. Най-лесно "смилаемо" de lege lata обаче е становището, обозначено от теб като 2.2.

От къде идва затруднението?
Затруднението според мен идва от умозрителния характер на идеалната част като понятие на вещното право. Тъй като въпросната "идеална част" реално! не съществува (нито като "идеална част" от вещта, нито като "идеална част" от правото), "участието" й в правния живот всъщност е резултат на една... правна фикция (идеалната част не е нищо повече от "измислица" - силно казано, на правото ).

И макар че, разпознаването на идеалната част като фикция не ни помага кой знае колко, все пак това показва къде бихме могли да търсим решение :
в установяването на нова фикция.
(една фикция влече след себе си друга фикция )

Фикция за запазване, за "преживяване" на ипотекираната идеална част и след делбата докато не бъде удовлетворен обезпечения кредитор. "Преживяването" на идеалната част следва да обхваща всеки един от новообразуваните имоти, като в случай на "евикция" (реализиране на ипотеката спрямо идеална част от "чужд", непритежаван от длъника след делбата, недвижим имот), може да се мисли за отмяна на делбата и за преразглеждане на отношенията между съсобствениците.

Такова "преживяване" на идеалната част след извършването на делбата "за целите на ипотеката" обаче е възможно само при наличието на изричен законодателен текст .

Без съществуването на такъв текст в действащото законодателство застъпването на 2.1. е възможно само de lege ferenda.

Надявам се, че с участието си съм бил полезен

[kontrol]

Пооправих препредаването на мнението, макар че като цяло беше точно.

ГГЗ (нем. , англ. ) допуска различни видове ипотека (вкл. в/у няколко имота), изрично и върху дял – 1114; тежи и върху придаващата се част; ама какво става при делба – не видях, нямам време.

Ако купиш ипотекиран имот и кредиторът се удовлетвори:
- се суброгираш в правата му срещу главния длъжник– 155 ІІ ЗЗД
- като евинциран може да развалиш продажбата (Кожухаров дава пример с ипотека при евикцията); макар че колко е *съдебно* отстранението тук. Недобросъвестният приобретател (а заради имотния регистър се презюмира), не може да търси вреди, а само цената от продавача.
- Не ми е ясно как се приоритизират тези възможности . Може би по избор. Доколкото се осъществи първата, ИпДл да няма възможност да се обезщети и по другата. Ако се осъществи втората, дали предишният собственик може да се суброгира (дългът като че ли не е чужд ) или поне да търси неоснователно обогатяване ?
Би трябвало същото разрешение да важи и когато вместо покупка имаме делба.
Офтопик:
Това с фикциите не го обичам. `Начи, ако кажеш "непръкналият се е роден" е груба фикция, но ако кажем "на родилия се до ххх дни, произхождащ от починалия, се полага част от наследството" или "част от наследството имат лицата по чл. а и чл. б", или "чл. в се прилага съответно" си е обикновена, справедлива норма/ разпоредба. Че е по-особена техника (вер. с цел лаконичност), че (вер.) римляните са имали някакви причини да го кажат заобиколно и пр., не прави нормата с нещо по-особена. Фактът не се променя, заченатият не става по-жив от нея, просто на факта (в състав с условие) му се приписват последици - нищо необичайно.
Субективните права също са умозрителни. Правната реалност/виртуалност/мир - също. Така че всяка норма е фикция в казания смисъл.
Това не променя нищо по същество, де.