ЗАПОР НА МПС

[nikoloff]

Здравейте ,колеги!
Имам следния случай: физическо лице купува от фирма МПС, фирмата има задължения към НАП и на автомобила е сложен запор преди да бъде нотариално прехвърлен.Новия собственик разбира се не може да го прехвърли в КАТ! Какви са вариантите пред него?
Кой е собственик на МПС-то ? Как може да се отърве от автомобила ?
Ако го продаде на части ,после ще го търси ли някой него за нещо? Всеки съвет или информация ще ми бъде от помощ! Предварително благодаря!

[hidden]

Продажбата е непротивопоставима на НАП, която може да иска разваляне на договора за покупко-продажба.
Запорът е и пречка МПС да бъде пререгистрирано в КАТ.

[andy70]

Купувачът да уведоми по съответния ред продавача, че разваля едностранно договора на основание чл.87, ал.(2) пр.1 ЗЗД (изпълнението - т.е. прехвърлянето на собствеността е станало невъзможно). В този случай развалянето на договора има обратно действие и продавачът дължи връщане на цената, а купувачът - връщане на вещта.
В никакъв случай да не го продава на части, защото автомобилът не е негов. Собственикът на МПС-то е още фирмата, задължена към НАП.
Да се обърне към адвокат за случая.

[nikoloff]

А ако продавача няма намерение да съдейства за развалянето на договора и връщането на парите?
А името на купувача влиза ли в някаква система ,регистър от където да стигнат до него от НАП (продавача няма договор за продажбата и не може да го представи)?
Благодарности!

[eliza79]

Възможно е новият купувач да стане собственик на автомобила, ако продажната цена бъде преведена по сметка на взискателя за погасяване на задълженията, вследствие на което запорът ще бъде отменен. Отмяната на запора ще бъде отразена и в КАТ и купувачът ще се регистрира като собственик.

[lexter]

с риск да се изложа с въпроса си:
как така ФЛ-е хем го купува МПС-то, хем

на автомобила е сложен запор преди да бъде нотариално прехвърлен

?
доколкото знам вещно-прехвърлителното действие по нашето право настъпва с постигането на съгласие между страните (при консенсуалните договори), освен ако за завършването на ФС е необходимо допълнително законово изискване (conditio iuris):

Чл. 144. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

та или това мпс не попада в хипотезата на ал.2, или това което сте сключили с "фирмата" е ПД, който не прехвърля собственост.

[iva_sh]

налагането на запор върху МПС настъпва в момента в който съобщението на съдебния изпълнител е узнато от длъжника - собственик, а не от момента в който запорът е бил вписан в регистрите на КАТ. Затова ако длъжникът не е получил такова съобщение няма запор, дори и да е налице вписване в регистрите на КАТ. Фактическият състав не сделката продажба предполага постигане на формално съгласие- писмен договор с нотариална заверка на подписа, без да е нужно вписване в КАТ. Това естествено е задължително и ако страните не уведомят КАТ ще понесат административно наказателна отговрност, което обаче по никакъв начин не се отразява на прехвърлянето на правото на собственост. МПС върху което е наложен запор може да се прехвърля /продава, дарява/, но сделката е относително недействителна - спрямо кредитора. Освен това докато този по чието искане е наложен запор не поиска да бъде вдигнат, в КАТ няма да извършат промяна в регистрацията на МПС.
http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 470511.htm

[kalahan2008]

налагането на запор върху МПС настъпва в момента в който съобщението на съдебния изпълнител е узнато от длъжника - собственик, а не от момента в който запорът е бил вписан в регистрите на КАТ. Затова ако длъжникът не е получил такова съобщение няма запор, дори и да е налице вписване в регистрите на КАТ. Фактическият състав не сделката продажба предполага постигане на формално съгласие- писмен договор с нотариална заверка на подписа, без да е нужно вписване в КАТ. Това естествено е задължително и ако страните не уведомят КАТ ще понесат административно наказателна отговрност, което обаче по никакъв начин не се отразява на прехвърлянето на правото на собственост.

Горното е вярно, но само що се касае до производството по ГПК. В случая обаче запорът е наложен от НАП, поради което се прилага не чл. 450, ал. 2 ГПК, а чл. 201, ал. 3 ДОПК, а запорът се смята наложен с получававне на запорното съобщение от КАТ, като постановлението за налагане на запора подлежи на обжалване по реда на чл. 197 ДОПК, а съгласно чл. 197, ал. 6 ДОПК обжалването на постановлението за налагане на запор не спира изпълнението му.

[iva_sh]

Ето го текста от ДОПК
Чл. 201. (1) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(2) Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.
(3) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.

Лично аз не виждам никаква разлика - чл. 201, ал.3 от ДОПК има предвид вече "наложения" запор по надлежния ред /чрез опис, оценка и т.н./, за който се съобщава и на органите на МВР. Длъжникът трябва да узнае че има такъв запор чрез съобщение до него за да започне да действа забраната за разпореждане със запорираната вещ. Вписването в регистъра има друга цел - да не се допуска промяна в регистрацията на МПС, което създава неудобства за страните и стимулира плащането на дълга. Впрочем регистърът на КАТ не е публичен - ако трето лице иска справка за чуждо МПС трябва да представи съдебно удостоверение - чл. 38, ал.2 от Наредба № І -45.

[kalahan2008]

Длъжникът трябва да узнае че има такъв запор чрез съобщение до него за да започне да действа забраната за разпореждане със запорираната вещ.

Разбира се, че има разлика, тъй като в ГПК има изричен текст (чл. 450), който сочи, че запорът се налага със съобщаване на длъжника или с извършване на опис (тази хипотеза я пропускате), докато в ДОПК такъв текст липсва. Съгласно ДОПК запорът се налага с постановление, но никъде не пише, че длъжникът следва първо да бъде уведомен, за да се счита, че запорът е наложен, нещо повече, изрично пише, че обжалването не спира изпълнението, т.е. постановлението подлежи на предварително изпълнение. В ГПК няма текст, указващ, че следва да се прати запорно съобщение до КАТ, докато в ДОПК има изрична регламентация и това е именно с оглед ефекта на запорното съобщение до КАТ. ПО ДОПК на длъжника не се праща съобщение (според някои - запорно съобщение), а самото постановление.
Такава е практиката на АДВ, сега на НАП. Не съм чувал някой административен съд да е поделял Вашата теза, но всичко е възможно.

[iva_sh]

добре, по ДОПК става дума за постановление, но ако остане само вписването му в регистрите на КАТ без длъжникът /собственикът/ да узнае - тогава какъв е ефектът на този запор? По-горе съм приобщила едно съдебно решение, което има предвид точно това:
"Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложен спорния запор върху превозно средство не е връчено съобразно изискванията на действалия към момента на налагане на запора чл. 166, ал. 2 от ДПК /отм./ както на длъжника, така и на жалбоподателя, в качеството си на трето лице със самостоятелни права върху същата вещ се явява засегнато от изпълнението лице. Не може да бъде установен момента на узнаване на извършеното действие, поради което следва да бъде прието, че срокът за обжалване на постановлението не е изтекъл и жалбата срещу него се явява допустима. Съдът констатира и обстоятелството, че съобщение за доброволно изпълнение по изпълнителното дело не е връчвано на длъжника-съсобственик. Установява се, че при налагане на запора не е бил извършен опис и оценка на превозното средство, както и обективирано предаване на вещта за пазене на длъжника или третото лице с оглед изискванията на чл. 201, ал. 1 от ДОПК или действалия при налагане на обезпечението чл.166, ал. 2 от ДПК /отм./. При това положение не е безспорно установено, че вещта е била във владение на длъжника при налагане на запора, и с оглед наличните доказателства - неоспорено от ответника упълномощаване от съсобственика-длъжник в полза на жалбоподателя за извършване на разпореждане с общата вещ и извършеното разпореждане и фактическото предаване на вещта от страна на жалбоподателя, съдът приема, че вещта е била във владението на жалбоподателя в настоящото производство при налагане на запора.
Доколкото обаче постановлението не е било връчено както на длъжника, така и на засегнатото от действието трето лице – съсобственик, съдът счита, че наложеният запор не е произвел действията, предвидени в чл. 168 от ДПК /отм./, включително забраната за длъжника да се разпорежда с вещта, както и недействителността на разпорежданията със запорираната вещ. Ето защо противопоставимо на публичния изпълнител е извършеното от третото лице-съсобственик разпореждане с вещта-предмет на запора, и за него не е възникнала солидарна отговорност по чл. 206, ал. 2, предл. 3 от ДОПК. По тези съображения, след извършеното валидно разпореждане от страна на жалбоподателя с вещта, за което публичният изпълнител е уведомен с молба вх. № 23992/15.11.2010 година, обжалваното постановление за налагане на обезпечителната мярка е недействително поради липсата на предмет на обезпечението, а именно имущество, върху което да е наложен запора, и постановлението е следвало да бъде отменено от страна на публичния изпълнител"

[kalahan2008]

Горецитираното решение на варненския адм. съд е вътрешно противоречиво. От една страна съдът приема, че към деня на налагане на възбраната МПС е било във владение на съсобственика-жалбоподател, но от друга страна - че пак към същия момент не е било негова собственост. Решението е буквално "изсмукано от пръстите", особено в частта "При това положение не е безспорно установено, че вещта е била във владение на длъжника при налагане на запора, и с оглед наличните доказателства - неоспорено от ответника упълномощаване от съсобственика-длъжник в полза на жалбоподателя за извършване на разпореждане с общата вещ и извършеното разпореждане и фактическото предаване на вещта от страна на жалбоподателя, съдът приема, че вещта е била във владението на жалбоподателя в настоящото производство при налагане на запора."
Защото съгласно чл. 197, ал. 5 ДОПК, за да бъде уважена жалбата на третото лице, следва да са налице две предпоставки:
1. към деня на налагане на запора вещта е във владение на жалбоподателя
2. към деня на налагане на запора вещта не е била собственост на длъжника
Видно е, че жалбоподателят и длъжникът заедно са прехвърлили собствеността в/у МПС след издаване на постановлението за запор и след вписване на същия в КАТ, но преди длъжникът и третото лице да са узнали за запора. Обаче ако е налице (1), то не може да бъде налице (2).
Освен това съдът неправилно е приел, че постановлението за налагане на запора не е било връчено - с оглед действащата към момента на налагане на запора разпоредба на чл. 48, ал. 5 ДПК (отм.) - чрез прилагане към досието.
Но дори и без тези недостатъци според мен съдебното решение е неправилно, с оглед изложените от мен по-горе аргументи, защото в противен случай се обезсмисля текстът на чл. 166, ал. 4 ДПК (отм.), сега чл. 201, ал. 3 ДОПК, тъй като вече има такъв текст - чл. 143, ал. 9 ЗДвП. Според мен чл. 201, ал. 3 ДОПК добавя към посочените в ЗДвП правни последици на запорното съобщение до КАТ допълнителни последици, а именно - че от датата на получаване в КАТ на запорното съобщение запорът се счита наложен по отношение на всички трети лица, поради което същите не могат да твърдят, че не са знаели за запора - регистърът на КАТ е публичен и достъпът до него може да се осъществи по реда, предвиден в чл. 38 от Наредба № I-45/2000г.

[iva_sh]

чл. 38, ал.2 от Нардеба I-45 На заявители извън МВР, органите на съдебната власт, органите за защита на националната сигурност и обществения ред и данъчната администрация се предоставя информация за
регистрирано превозно средство и собствеността му по разпореждане на органите на съдебната власт. Заявителите заплащат такса, която се събира в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. Как да е публичен регистирът, след като за външни потребители /извън изброените тук/ се изисква заявителя да представи разпореждане на органите на съдебната власт /освен документ за платена такса по Тарифа № 4/ за да получи информация за конкретно МПС по този ред?

[kalahan2008]

Разбира се, че регистърът на КАТ е публичен - достъп до него има всеки собственик на МПС, както и третите лица, когато се снабдят със съдебно удостоверение. Няма никаква пречка при прехвърляне на МПС продавачът да се снабди с удостоверение от КАТ дали върху МПС-то има или няма наложени запори.
Тезата, че запорът поражда ефект едва с връчване на постановлението за налагане на запор ми се струва прекалена. По същата логика и постановлението за налагане на възбрана не поражда действие, докато не бъде връчено същото на длъжника, дори и да бъде вписано в служба по вписванията, а ако междувременно длъжникът извърши разпоредителни сделки с имота, то възбраната подлежи на отмяна?
Обезпечителното производство цели бързина и ефективност. Ако обезпечителният ефект е в зависимост от това дали ще бъде открит или не длъжникът, за да му се връчи постановлението, то на практика се губи бързината и ефективността - например призовкарят търси длъжника, не го намира, но на адреса намира негови близки, които отказват да получат съобщението/постановлението, връчването не е редовно, но длъжникът още на следващия ден отива и си прехвърля имота.