ДДС по... недействителна сделка ?

[gudio]

Чудех се в кой раздел да пусна темата, но реших, че тук влизат може би и счетоводители, че и данъчни служители, затова ето какъв е проблемът:
На, да кажем 03.05.20... г. съдебен изпълнител описва движими вещи и ги оставя за пазене на управителя на дружеството-длъжник. Постъпва жалба до съда против действията на СИ от трето лице, което твърди, че вещите са му били продадени от длъжника два дена преди описа и като доказателство сочи фактура от 30.04.20... г. издадена от длъжника. Съдът отхвърля жалбата с мотив, че фактурата вероятно е съставена с оглед целите на обжалването, доколкото същата няма достоверна дата по смисъла на чл.453, т.4 от ГПК във вр. с чл.181 ГПК. Факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащо описа и запора съставяне на фактурата, би бил включването й в дневника за продажбите на длъжника по чл.124 от ЗЗДС, което обаче се е случило съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС едва на 14.05.20... г. СИ почва да продава лека-полека вещите на дружеството и иска удостоверение по чл.191 от ДОПК от НАП с оглед предстоящото разпределение. В удостоверението, естествено се появява декларирана продажба - въпросната фактура с бая голям ДДС за внасяне, който би изял парите на частния взискател. Въпросът е - след като съдът е приел, че фактурата е съставена с оглед целите на делото и продажбата е недействителна по отношение на взискателя - следва ли ДДС по същата фактура да се плаща като привилегировано вземане при разпределението на НАП ?

[portokal]

Аз не виждам начин хем ДДС да се дължи, хем да се събере точно от продажба на тези вещи.
Ако сделката е нищожна - симулативна - ДДС йок.
Ако е действителна, дължи се ДДС, обаче вещите са на третото лице.
Така смятам. Не знам какво смята НАП.

[hidden]

"Съгласно чл.458 ГПК и чл.191, ал.2 ДОПК Държавата се присъединява като взискател по изпълнителното дело въз основа на удостоверение от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. В този случай ЧСИ е длъжен да присъедини Държавата и пред него не може да се развие производство по оспорване на публичното вземане. Извън компетентността на ЧСИ е да преценява основанието и размера на публичното вземане, както при оспорване от длъжника, така и от оспорване от друг взискател. Той извършва само формална проверка на изпратеното удостоверение от НАП.
В производството по обжалване на разпределението съдът не може да преценява законността на присъединяването, както и основанията и размера на вземанията на присъединените взискатели, защото съдът проверява действията на ЧСИ и не разрешава спорове относно вземанията между взискателите и длъжниците. При обжалване на разпределението, на съдебен контрол подлежи само прилагането на разпоредбите на чл.136 и чл.137 ЗЗД."

[portokal]

Ами в такъв случай частният взискател би трябвало да може да оспори по исков ред вземането на другия присъединен взискател - държавата.

[Гост.]

Би могъл да оспори, но смятам няма да има успех по същите причини, каквито сочи hidden.

Странно ми е това:

Съдът отхвърля жалбата с мотив, че фактурата вероятно е съставена с оглед целите на обжалването, доколкото същата няма достоверна дата по смисъла на чл.453, т.4 от ГПК във вр. с чл.181 ГПК.

малко прилича на мотив на ВАС, да ме прощават .

Факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащо описа и запора съставяне на фактурата, би бил включването й в дневника за продажбите на длъжника по чл.124 от ЗЗДС, което обаче се е случило съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС едва на 14.05.20... г.

По-интересното е, че третото лице има правно гарантираната възможност да включи в дневника за покупките тази фактура с едногодишно отлагане от дата на съставянето и ( ал.4 на 124). Аргумент, за който и дума не е отворена по делото.

[portokal]

Онова, което Хидън сочи, се отнася до извършването на разпределението от ЧСИ. А третото лице може да има много възможности, но те сами по себе си не значат, че сделката не е симулативна. Е, не значат и обратното, разбира се, симулацията трябва да се докаже.
Интересен въпрос ми се вижда обаче този.

[Гост.]

Не. Балуев уместно премълчава точно годините, за да може да се градят хипотези- визирах една възможност, която нямам идея е ли отчетена при решаване на спора, защото този пропуск може да се навакса с 12месечно закъснение. В полза на държавата.

По темата мога да посоча продължението на постнатото от hidden:

В настоящия случай правилно ЧСИ е разпределил сумата от 76 545,23лв. като е постановил тя да бъде преведена по сметка на НАП.

Гр. С., 31.03.2009 г.


Софийски апелативен съд, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров Александър Цонев

При участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдия Цонев гражданско дело №546/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 08.12.2008г., постановено по ч.гражданско дело 568/08г. ВдОС е оставил без уважение жалбата на В. П. Р. от гр.С. против разпределението, изготвено на основание чл.460 ГПК на 05.11.2008г. по изпълнително дело № 20087240400278 на частен съдебен изпълнител В. Т. рег.№ 7... с район на действие ВдОС. Съдът е приел, че разпределението е направено правилно и законосъобразно, защото Държавата е била присъединен взискател по чл.458 ГПК във вр. с чл. 191 ДОПК.
Срещу това решение е подадена жалба от В. П. Р. от гр.С., в която се твърди, че Държавата в лицето на НАП не е надлежен кредитор и няма право да участва в разпределението на сумите. По изпълнителното дело не са събрани надлежни доказателства за основанието и точния размер на тези задължения към Държавата, като не е посочено срещу кой от двамата длъжници са тези вземания.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20087240400278 на частен съдебен изпълнител В. Т. рег.№ 7... с район на действие ВдОС е образувано по молба на „И.”ЕАД срещу „В. б.” ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала В. Р. и срещу В. П. Р. въз основа на издаден изпълнителен лист, с който длъжниците са осъдени солидарно да платят сумата от 190 832, 47 евро, дължима по запис на заповед и 7464лв. разноски за държавна такса.
Частният съдебен изпълнител е извършил опис и продажба на недвижими имоти, собственост на „В. б.”ЕООД. С разпореждане от 06.10.2008г. ЧСИ е присъединил като взискател Държавата въз основа на удостоверение от НАП за публични задължения на „В. б.”ЕООД в размер на 76 545,23лв. и съобщение от Община В. за дължими местни данъци и такси за 533,66лв.. С разпределение от 05.11.2007г. ЧСИ е постановил сумите от 533,66лв. и 76545,23лв. да се преведат по сметка на НАП С., а остатъкът от сумата – 38511,09лв. да се преведе на „И.”ЕАД.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.458 ГПК и чл.191, ал.2 ДОПК Държавата се присъединява като взискател по изпълнителното дело въз основа на удостоверение от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. В този случай ЧСИ е длъжен да присъедини Държавата и пред него не може да се развие производство по оспорване на публичното вземане. Извън компетентността на ЧСИ е да преценява основанието и размера на публичното вземане, както при оспорване от длъжника, така и от оспорване от друг взискател. Той извършва само формална проверка на изпратеното удостоверение от НАП.
В производството по обжалване на разпределението съдът не може да преценява законността на присъединяването, както и основанията и размера на вземанията на присъединените взискатели, защото съдът проверява действията на ЧСИ и не разрешава спорове относно вземанията между взискателите и длъжниците. При обжалване на разпределението, на съдебен контрол подлежи само прилагането на разпоредбите на чл.136 и чл.137 ЗЗД.
В настоящия случай правилно ЧСИ е разпределил сумата от 76 545,23лв. като е постановил тя да бъде преведена по сметка на НАП. Незаконосъобразно ЧСИ е постановил сумата от 533,66лв. да се преведе по сметка на НАП. Задължението от 533,66лв. е към Общината и представлява публично общинско вземане за дължими местни данъци и такси. Тази сума не се събира от НАП и не се превежда в полза на Държавата.
Решението на ВдОС следва да бъде отменено в частта, в която е оставена без уважение жалбата относно сумата от 533, 66лв. като бъде отменено разпределението на ЧСИ в тази част. В останалата част решението следва да се остави в сила.
Воден от горното, САС


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 08.12.2008г., постановено по ч.гражданско дело 568/08г. ВдОС в частта, в която е оставена без уважение жалбата на В. П. Р. относно разпределената сума от 533,66лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпределение от 05.11.2008г., извършено от ЧСИ В. Т. рег.№ 7... с район на действие ВдОС по изпълнително дело № 20087240400278 в частта, в която е постановено да се преведе сумата от 533, 66лв. по сметка на ТД на НАП С., офис „Ц.”.
Оставя в сила решението на ВдОС в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

[gudio]

Би могъл да оспори, но смятам няма да има успех по същите причини, каквито сочи hidden.

Странно ми е това:

Съдът отхвърля жалбата с мотив, че фактурата вероятно е съставена с оглед целите на обжалването, доколкото същата няма достоверна дата по смисъла на чл.453, т.4 от ГПК във вр. с чл.181 ГПК.

малко прилича на мотив на ВАС, да ме прощават .

Факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащо описа и запора съставяне на фактурата, би бил включването й в дневника за продажбите на длъжника по чл.124 от ЗЗДС, което обаче се е случило съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС едва на 14.05.20... г.

По-интересното е, че третото лице има правно гарантираната възможност да включи в дневника за покупките тази фактура с едногодишно отлагане от дата на съставянето и ( ал.4 на 124). Аргумент, за който и дума не е отворена по делото.

Не мога да разбера какво имаш предвид. Става дума, че след описа другарЕте издават данъчна фактура със задна дата, попълнена на ръка, без да има, естествено, плащане по нея За да й придадат "сериозност", я включват в дневника за продажбите на дружеството-длъжник, който няма никакво отношение към дневника за покупките на т.нар. купувач, чиито собственици са същите, които са собственици и на дружеството-длъжник Съдът, според мен, правилно се е произнесъл и въпросът е гражданско-правен - доколко тази фактура доказва някаква сделка, противопоставима на взискателя.

[gudio]

Балуев не премълчава годината умишлено - приемете, че е станало 2011 г. И не чета hidden - "игнорирал" съм го, но с оглед дискусията явно пак пуска онова решение, което пуска откакто се е регистрирал в този форум и въз основа на което твърдеше, че СИ трява да събере напр. два пъти дължимите публични вземания, ако са му съобщени с две удостоверения по чл.191 ДОПК - едното от несъществуващата вече АДВ, другото от НАП, въпреки, че е ясно, че става дума за едно и също нещо.

[Гост.]

Теб съм те признала. Неведнъж.
Чак е чудно ако дадеш повече инфо- все оставяш въображението да работи...

Проблемът ти е разпределението- колегата ти посочи за формалната проверка. Допълних с едно Решение( може и да не е същото, че излизат повечко по този въпрос)- разпределението ти няма да пострада ако преведеш сумата на НАП.
По въпроса с взискателя и неговото право да оспори това точно вземане( преди да постнеш относима, ама много относима фактология) само изразих мнение, че НАП ще представи справка- декларация, ведно с дневник за покупките на третото лице и с това вземането на държавата изобщо не е под въпрос( като чета изложеното вярвам, че тр.л. навярно е и правило постъпки за приспадане на ДК. Колкото повече чета, толкоз повече мисля, че другарЕте са си опекли работата, не без чужда помощ, и ще докажат при една данъчна ревизия дори, кумулативно изискуемите предпоставки за право на приспадане на ДК).

Сега прочитам новият ти пост- ами относимо е, защото ал.4 на 124 е млада норма досежно 12м. възможност. Преди е бил по-малък срока( много се извинявам, че ти противореча, но пък наскоро бе проверена лично от мен в съдебна зала, та и за това се включих по темата).
Останалата част от вашия спор ми е ... мъгла. Вие си знаете.

[hidden]

Gudio съвсем се е чалнал...откачена работа...да не превежда ДДС-то и да не се занимава с НАП - какво му пука? Решил е да не превежда ДДС-то на НАП и така и ще го направи, само че иска преди това да извади от сто кладенеца вода, че и за капак hidden да му е виновен...ами хубаво, ако ще го направи щастлив, нека hidden да му е виновен. Толкова му е акълът.

[Гост.]

Може ли да се сложи край на това. Моля. Темата е интересна, не заради разпределението, или какво ще направи Балуев( малко го подценяваш според мен, но това е субективно мнение- от него има какво да научиш).
Въпросът е интересен в перспектива- що се отнася до евентуалния спор между взискателя и държавата относно вземането и.

Останалото не е за тук. Не го приемам от колеги, които уважавам.

[hidden]

Въпросът изобщо не е интересен - частният взискател си завежда иск срещу НАП и длъжника и това е. ЧСИ няма място в спора. Само че взискателят сигурно го мързи да води искове и кара ЧСИ да направи така разпределението, че да мине само с евентуална жалба от НАП. Това е простичката истина.
Gudio съм го оценил отдавна - нито го подценявам, нито го надценявам. Това е един крайно некоректен човек. За другото - зависи.

[Гост.]

Добре. За мен бе интересно какво ще се случи след вашето " и това е".
Разбирам, че с интересът си разводнявам темата, поради което моля да ме извините за любопитството и напускам.
Спокойна нощ на всички.

[gudio]

Не намирам в ДОПК разпоредба, аналогична на чл.164, ал.4 ДОПК, но нещо ми се мержелееше наличието на някаква забрана да установяваш по исков ред недължимост на публични държавни вземания, затова не съм особено сигурен, че частният взискател би се справил успешно с иск по чл. 464 от ГПК

[hidden]

Определение № 281 от 18.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 37/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "С" ЕООД - гр. Варна срещу решение № 172 от 7.10.2009 г. на Варненски апелативен съд по търг. д. № 353/2009 г., с което е потвърдено решението на Варненски окръжен съд от 09.04.2009 г., постановено по т. д. № 83/09 по описа на съда с което е уважен отрицателният установителен иск на "Е" ЕООД срещу касаторите с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно.

В т. т. 1-4 от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят развива правните въпроси от значение за изхода на делото, които се свеждат до въпроса за съотношението на правната уредба на иска на третото лице, засегнато от изпълнението по ДОПК по чл. 269 от ДОПК с правата по чл. 266, ал. 1, т. 4 от ДОПК, респ. чл. 336 от ГПК (отм.) и по-точно: ако това трето лице е пропуснало срока за обжалване действията на публичния изпълнител по чл. 266, ал. 1 ДОПК, то може ли същото да води иск по чл. 269 от ДОПК, без да е обвързан с крайния срок по чл. 269, ал. 2, т. 4 от ДОПК. В т. т. 5 и 6 се поставят въпроси относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и срокът, в който може да се наведе възражението за неправилно изпълнение от страна на възложителя.

Поддържа се, че така формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК

Постъпила е и касационна жалба от страна на директора на ТД при НАП-Варна срещу същото решение. В самата жалба, както и в допълнителната молба към нея се навеждат оплаквания за нищожност, недопустимост и евентуално: неправилност на обжалваното решение на въззивния съд. Излагат се съображения, че ищецът се явява трето задължено лице по смисъла на чл. 203 ДОПК, а не такова засегнато от изпълнението. Следователно пътят за защита му е по чл. 266 от ДОПК ч. обжалване решението по чл. 267 ДОПК пред АС-Варна, а не ч. иска по чл. 269 от ДОПК. Твърди се, че този правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск на "Е" ЕООД срещу касаторите с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК въззивната инстанция е приела, че с този иск всяко трето лице засегнато от изпълнението по ДОПК може да се защити безсрочно и независимо от това, дали е проведена докрай процедурата по обжалване действията на публичния изпълнител по налагането на запор от страна на ТД на НАП върху паричното вземане на длъжника по публичното изпълнение "С" ЕООД към ищеца "Е"Е. представляващо възнаграждение по договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР/. Съдът намира за недоказано основанието, на което се базира вземането: извършените СМР от страна на изпълнителя "С" ЕООД по договор за изработка между страните и приемането им от възложителя "Е" ЕАД - обстоятелства в тежест за доказване от ответната страна, тъй като се води отрицателен установителен иск.

По отношение правните въпроси от значение за спора наведени от страна на "С" ЕООД - гр. Варна и изложени по-горе законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ДОПК възможността на всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да защити същото по исков ред. Този иск се различава от специалния иск по чл. 267, ал. 1, т. 4 от ДОПК, който се отнася само за случаите на защита на правото на трето лице със самостоятелни права върху вещ, предмет на принудително изпълнение по ДОПК. В този специален случай правото на иск на третото лице е поставено в зависимост от предварително обжалване от негова страна на действията на органа по принудително изпълнение и е обвързано със срока по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Нормативната уредба е ясна и не е налице необходимост от тълкуване с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото. Аналогична е ситуацията и относно поставените в т. т. 5 и 6 въпроси за разпределението на доказателствената тежест в процеса и срока, в който може да се наведе възражението за неправилно изпълнение от страна на възложителя, като последния въпрос въззивният съд изобщо не го е засегнал, за да направи правните си изводи, доколкото и същият не е повдиган от страните в хода на процеса пред двете инстанции по същество.

В касационната жалба от страна на директора на ТД при НАП-Варна срещу същото решение, както и в допълнителната молба към нея се навеждат оплаквания за нищожност, недопустимост и евентуално: неправилност на обжалваното решение на въззивния съд. Излагат се съображения, че ищецът се явява трето задължено лице по смисъла на чл. 203 ДОПК, а не такова засегнато от изпълнението и следователно пътят за защита му е по чл. 266 от ДОПК ч. обжалване решението по чл. 267 ДОПК пред АС-Варна, а не ч. иска по чл. 269 от ДОПК. Твърди се, че този правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.

Така поставения въпрос за допустимостта на иска, настоящият съдебен състав вече разгледа по-горе и прие, че разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ДОПК дава възможността на всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да защити същото по исков ред, независимо от процедурата по обжалване по административен ред на действията на публичния изпълнител и неограничено от срока по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Следователно обжалваното решение не се явява недопустим или невалиден съдебен акт, доколкото с него въззивната инстанция се е произнесла по спор по допустим иск в рамките на законен съдебен състав и в надлежната форма на обжалваното съдебно решение.

Правните въпроси от значение за спора не са решени в противоречие с практиката на ВКС от категорията на т. 1 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото такава практика липсва.

Посочените в жалбата на ТД на НАП-Варна определение № 478 от 17.08.2009 г. по гр. д. № 221/2009 на състав на ГК на ВКС, произнесено по реда на чл. 288 от ГПК и определения на ВАС не са, нито от категорията задължителна практика на ВКС по т. 1, нито от категорията практика на съдилищата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла на ТР № 1 от 19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. Дело № 1/2009 г, доколкото не са съдебни решения. Отделен е въпросът, че практиката на административните съдилища изрично е изключена от тази категория, съгласно т. 3 от цитираното ТР поради което и липсва обосновано основание за допускане на касация на посочените основания за това от страна на касатора ТД на НАП.

С оглед изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение.

Определението е окончателно.

[prnedev]

...Постъпва жалба до съда против действията на СИ от трето лице, което твърди, че вещите са му били продадени от длъжника два дена преди описа и като доказателство сочи фактура от 01.05.20... г. издадена от длъжника....Факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащо описа и запора съставяне на фактурата, би бил включването й в дневника за продажбите на длъжника по чл.124 от ЗЗДС, което обаче се е случило съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС едва на 14.05.20... г.

Тука има нещо гнило ))))) Не може фактура издадена на 1 май, да бъде включена в дневника за продажбите, подаден на 14 май. само защото този дневник за продажбите се отнася за месец април...
А пък щом е регистриран по ДДС длъжника, незнам защо си мисля, че кажи-речи всяка продажба ще му е облагаема (с ДДС), освен ако не стана дума за лично имущество, или да е освободена доставката. Гъдьо, това някой ЕТ ли е?

[gudio]

Тука има нещо гнило ))))) Не може фактура издадена на 1 май, да бъде включена в дневника за продажбите, подаден на 14 май. само защото този дневник за продажбите се отнася за месец април...
А пък щом е регистриран по ДДС длъжника, незнам защо си мисля, че кажи-речи всяка продажба ще му е облагаема (с ДДС), освен ако не стана дума за лично имущество, или да е освободена доставката. Гъдьо, това някой ЕТ ли е?

Да, де, грешката е моя. Коригирам датите - опис на 07.05.2011 и фактура от 30.04.2011 г. Така става ли ? Длъжникът е ЮЛ, с фактурата от 30.04.2011 г. и договор към нея продава всички описани вещи (и то подредени и описани по същия начин, както в описа ) на трето ЮЛ, чиито собственици са собствениците на длъжника. Пример "Билдинг-корект-експрес" ООД със съдружници Пенчо и Иван прехвърля на "Билдинг-корект-риъл-естейт-мениджмънт" ООД със съдружници същия Пенчо и същия Иван. Плащане по фактурата няма. Фактурата е на стойност, много по-висока от цената, на която биха се продали вещите. При продажбата им от съд. изпълнител пак ще се начислява ДДС, както знаеш. Всички пари от продажбата вероятно ще отидат за погасяване на задължението за ДДС, произтичащо от фактурата и пак за ДДС по самите публични продажби. Единствено Бай Г. ще си отчисли такса и ще бъде на далавера от цялата работа, естествено и НАП - с двойно ДДС - един път от симулативната сделка и втори път от публичната продан, както забеляза по-горе portokal. Ако ви се струва правилно това - казвайте, че това е положението и взискателят няма никакъв полезен ход. Само, моля не ме карайте да отварям несъстоятелните постинги на игнорирания от мен hidden с абсолютно неотносимите към случая съдебни актове, които той поства

[portokal]

Бай Г., на мен нищо не ми се мержелее, обаче по исков ред не можеш да установяваш недължимост на собствените си публични задължения, защото редът за установяването им е друг. Да не можеш да установиш по исков ред обаче несъществуването (неправилното начисляване) на чуждите публични задължения, когато имаш несъмнен интерес, ми се види прекалено.
Право на жалба срещу акта, с който са установени, също нямаш, и излиза, че трябва да разчиташ на добрата воля и точната преценка на установяващия орган, който, примерно, сам да обяви, че задължението не съществува.
Малко като задължението да е установено със СПН между длъжника ти и псевдокредитора му и да излезе, че ти не можеш да се браниш срещу тази СПН. Знам, че данъчните актове нямат СПН, но в голяма степен е аналогично.

****
Преди няколко години (сега - не знам) много народ беше пропищял, задето с ревизионен акт им се отказва данъчен кредит с мотив - сделката, по която си го ползвал, е симулативна ("няма сделка"). Пропищелият народ твърдеше, че преценката на данъчните за това е леко произволна - примерно контрагентът няма наети работници, съответно не може да ти е извършил ремонт; нямаш собствен склад, съответно не може да си купил цимент, и разни такива.
Но когато им отърва на НАП, ачик недействителна сделка може и да може да стане бетонно действителна, знам ли...

[gudio]

Преди няколко години (сега - не знам) много народ беше пропищял, задето с ревизионен акт им се отказва данъчен кредит с мотив - сделката, по която си го ползвал, е симулативна ("няма сделка"). Пропищелият народ твърдеше, че преценката на данъчните за това е леко произволна - примерно контрагентът няма наети работници, съответно не може да ти е извършил ремонт; нямаш собствен склад, съответно не може да си купил цимент, и разни такива.
Но когато им отърва на НАП, ачик недействителна сделка може и да може да стане бетонно действителна, знам ли...

Точно така - вкл. ДК се отказваше и когато няма плащане по сделката от получателя (в случая "Билдинг-корект-риъл-естейт-мениджмънт" ООД ) и няма внасяне на ДДС в бюджета от доставчика - в случая "Билдинг-корект-експрес" ООД. Според теб с иск по чл.464 ГПК би могла да стане тая работа ?