начало

Защо румънският Конституционен съд анулира изборите за президент Защо румънският Конституционен съд анулира изборите за президент

Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8



Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот shelley » 19 Мар 2012, 17:27

Относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност – в цитираното тук Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г., е прието, че в конкретния случай новата давност започва да тече от последното изпълнително действие.......................
Друг е въпросът, че прекратяването на изпълнителното производство на това основание не погасява самото вземане, което ще продължи да съществува като дълг, макар този изпълнителен процес да е прекратен, няма пречка за образуването на нов. Кредиторът си взима изпълнителния лист и си образува ново и.дело. т.е. ако няма други козове, самото упражнение не е много смислено.
Последна промяна shelley на 13 Май 2012, 12:02, променена общо 1 път
shelley
Младши потребител
 
Мнения: 44
Регистриран на: 30 Май 2011, 12:10

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот gudio » 19 Мар 2012, 20:31

Топло :wink: Смисълът на прословутото Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г. е, че изпълнителното производство се прекратява ex lege при всяко изпълнително действие и трЕбЕ да се образува ново изпълнително дело, с нови такси и т.н. :lol: Т.е. имате пушка с един единствен патрон. Изгърмите ли го - трябва да си купите нова пушка. :mrgreen:
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот neutralen » 21 Мар 2012, 09:33

Видно е от чл.116, бук."в" ЗЗД - "давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение." "От прекъсването на давността започва да тече нова давност."- чл.117 ал.1 ЗЗД. От горното следва, че при всяко извършено от СИ изпълнително действие давността се прекъсва и почва да тече нова 5-годишна давност.По време на изпълнителното производство няма "спиране" на давността, а само "прекъсване", след което почва да тече нова давност. Но както по стария така и по новия ГПК една от разпоредбите е че Изп.производство се прекратява, ако взискателя не поиска извършването на изп.действия в продължение на 2 години/чл.433 ал.1, т.8/ Прекратяването на Изп.Пр. става с постановление на СИ, което Взиск. може да обжалва пред Окр.съд. След влизане в сила на Постановл. СИ вдига служебно наложените възбрани и запори.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот Гост. » 21 Мар 2012, 10:00

Постановлението се оказа незадължително- прекратяването настъпва по силата на закона.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот neutralen » 21 Мар 2012, 10:14

По силата на закона се погасява Правото на принудително изпълнение, което води до прекратяване на Изп. произв. - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - "Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:... взискателят не поиска извършването на изп. действия в продължение на 2 години..."
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот ykovachev » 21 Мар 2012, 10:48

Неутрален, Вие сериозно ли?
Досега се въздържах да се обаждам по повод Ваши бисери, ама започвам да се впечатлявам от тия бомби, дето ги мЕтате по темите насам-натам.
Ако се погасява "Правото на принудително изпълнение", дъл ша може пак да се образува изп.дело? Па то си се образуват, както трЕбЕ да знайтИ :mrgreen:
Голям кеф е да млъкнеш, след като установиш, че не можеш да убедиш неубеждаемите.
ykovachev
Активен потребител
 
Мнения: 2069
Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот neutralen » 21 Мар 2012, 14:42

ykovachev, четете изказванията на другите участници във форума, които преди мен/примерно - gudio от 19.март/ са изразили мнение по въпроса, който задавате, за това аз не съм писал по него. Преклузията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, погасява ex lege правото на принудително изпълнение в съответното Изп. производство, но тя не обезсилва Изп.основание и издадения въз основа на него ИЛ. За това Взискателя след като плати нови такси може да образува Ново ИД, което отново прекъсва давността и почва да тече нова 5 годишна давност. Ако в следващите 2 години от образуваното Ново ИД не се извършат изп. действия, отново се прилага чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Следва да се прави разлика при погасяване правото на принудително изпълнение по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и погасяване првото на принудително изпълнение поради изтичане на предвидената в закона давност за съответното Изп.основание. Задължението се погасява само след като бъде платено - за него няма давност. По давност се прекратява само правото на принудително изпълнение.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот gudio » 21 Мар 2012, 14:54

neutralen :) нагазваш в мътни води на нечитави юридически дебри :lol: Идеята на по-горното ми изказване е доразвиване на мнение, една-две страници по-назад, че Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г. страда от порока "явна необоснованост", защото в него са написани някакви противни на нормалната логика неща и съм ги цитирал 8) А по повод разсъжденията ти за давността, защо не хвърлиш едно око и на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., публ. в "Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994", стр. 286, № 92 и на много други места, вкл. и из нета, според което "докато тече изпълнително производство, погасителна давност (изобщо) не тече".
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот ykovachev » 21 Мар 2012, 15:43

Неутрален, понятийният Ви апарат е такъв, че изисква сериозни научни дирения, за да се разбере какво искате да кажете. Аз съм твърде проЗ за това, съжалявам :D Мога да се напъна, ако искам, да туря няколко мисли на дядо Ж.Сталев, та да е видна разликата между институтите на процесуалното и материалното право, ама какъв е смисълът.
Голям кеф е да млъкнеш, след като установиш, че не можеш да убедиш неубеждаемите.
ykovachev
Активен потребител
 
Мнения: 2069
Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот neutralen » 21 Мар 2012, 16:15

Да знам за това мнение, основаващо се на разпоредбата на чл.115 ал.1, буква "ж" от ЗЗД - "Давност не тече: ... докато трае съдебния процес относно вземането." Така както Вие считате това мнение за правилно, аз обратното считам че е неправилно. При тълкуването на закона, изхождам от ТЕКСТА и употребените в него понятия - "Съдебния процес" е производство, което се развива пред Съда, поради което докато трае съдебния процес давност не тече. За разлика от съдебния процес, Изп. производство се развива извън съда и се състои от едно или повече "изпълнителни действия". С оглед чл.116, буква "в" всяко изп.действие прекъсва давността и почва да тече нова давност. За да има "спиране" на давността в чл.115 следва да има разпоредба, че Давността спира "докато трае Изп.производство", но такава разпоредба няма. Все пак по време на Изп.производство има спиране на давността и това настъпва от момента на Постановлението на СИ за прекратяване на Изп.производство, докато трае обжалването на Постановлението пред Окръжния съд/чл.435-438 от ГПК/.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот gudio » 21 Мар 2012, 16:54

neutralen написа: При тълкуването на закона, изхождам от ТЕКСТА и употребените в него понятия

:shock: Поредният букво-тълкувател :?
Недей да заприличваш ... :idea: ти всъщност да не си онзи, който твърдеше, че НК е "само за мъже", защото всички състави започват с "който...", а не с "коЯто..." :lol: :lol: и жена - субект на престъпление по нашето право няма :?:
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот neutralen » 21 Мар 2012, 17:18

Това не са аргументи. Само искам да Ви попитам - Как разбирате разпоредбата на чл.116, буква "в" от ЗЗД - "Давността се прекъсва: ... с предприемане действия за принудително изпълнение." и следващия чл.117 ал.1 от ЗЗД - "От прекъсването на давността почва да ТЕЧЕ нова давност. Според Вас/ и не само/ по време на Изп. производство давността СПИРА, тоест НЕ ТЕЧЕ. Давността "тече" или "не тече" - не може едновременно да е спряла и да тече.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот kalahan2008 » 21 Мар 2012, 20:59

neutralen написа:Как разбирате разпоредбата на чл.116, буква "в" от ЗЗД - "Давността се прекъсва: ... с предприемане действия за принудително изпълнение." и следващия чл.117 ал.1 от ЗЗД - "От прекъсването на давността почва да ТЕЧЕ нова давност. Според Вас/ и не само/ по време на Изп. производство давността СПИРА, тоест НЕ ТЕЧЕ. Давността "тече" или "не тече" - не може едновременно да е спряла и да тече.

Мисля, че ВС си го е обяснил максимално подробно и ясно:
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 18.11.1980 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 286, пор. № 92

Няма основание да се приеме, че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, държавен арбитраж, помирителна комисия, особена юрисдикция, а не се спира, докато трае изпълнителният процес относно същото вземане, признато за основателно с решение на съд или друг надлежен орган. Гражданският процес е единен и има за цел да даде законно съдействие на носителя на дадено право. Пред съд или пред друг надлежен орган това съдействие се дава в исковия процес, който завършва със създаване на сила на пресъдено нещо по спора между страните. Пред съдебния изпълнител се осъществява друга фаза на гражданския процес - фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Изпълнителният процес е също съдебен процес. Той е част от гражданския процес, каквато част е и предшестващият го исков процес. В изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес. В известен смисъл искането в изпълнителния процес е по-значимо, защото е непосредствено насочено към принудителното реализиране на вземането, докато в исковия процес се цели установяването и признаването му. Поради това не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.
От разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.
По изложените съображения и по силата на чл. 58, т. 1 ЗУС Пленумът на Върховния съд на Република България
ПОСТАНОВИ:
Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Т.е. давността се спира и независимо дали се предприемат действия по принудително изпълнение или не, тя не тече и не се прекъсва.
neutralen написа:Да знам за това мнение, основаващо се на разпоредбата на чл.115 ал.1, буква "ж" от ЗЗД - "Давност не тече: ... докато трае съдебния процес относно вземането." Така както Вие считате това мнение за правилно, аз обратното считам че е неправилно.

Чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт - "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове".

Така че...харесва ли ни или не, това е положението - Постановлението е задължително. :wink:
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4243
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот Гост. » 21 Мар 2012, 23:28

:roll: според мен нещата или отиват към решение по реда на чл. 292, защото
Върховният касационен СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

при секретаря Кр. А. като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 628 по описа за 2010 г., и за да се произнесе взе предвид следното:


Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адв. М., против въззивно решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 2417/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост в полза на [фирма] на сумата 2135,67 лв., претендирана по изпълнително дело № 7274/2002 г.на СИС при СРС, 3 отд., 9 участък, образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 06069/2003 г. на СРС, 76 състав.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Развиват се и съображения за разноречива съдебна практика по въпроса за вида на вземанията на топлофикационните дружества и за срока, в който се погасяват по давност подобни вземания.
С Определение № 60/08.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че по формулирания и значим за изхода на делото материалноправен въпрос - за вида на вземанията на топлофикационните дружества, с оглед това с каква давност ще се погасяват правата при бездействие на кредитора да ги упражни, е обосновано приложно поле по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателния установителен иск, Софийски градски съд е приел, че М. С. Т., в качеството й на фактически ползвател на топлофициран имот, съобразно легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) е била потребител на топлинна енергия за посочения период от време. По повод въведено от ищцата възражение за изтекла погасителна давност и от тук за недължимост на сумата 2134,74 лв. /начислявана коректно/, въззивната инстанция е счела, че процесните задължения нямат характер на периодични такива, а обстоятелството, че е възприето заплащането им да става ежемесечно има отношение само към тяхната изискуемост, която не променяла характера им.
Съдът е посочил, че се прилага общата петгодишна давност, установена в чл. 110 ЗЗД, и счетено от 01.11.1999 г., когато изтича срока за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период до датата на образуване на изпълнителното дело - 27.10.2003 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, което мотивира и неоснователност на възражението за недължимост и води до отхвърляне на отрицателния установителен иск на това основание.
Касационната жалба е основателна.
По съществения материалноправен въпрос, свързан с приложение института на погасителната давност е формирана трайна съдебна практика. С решение № 111/08.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение; решение № 173/28.10.2009 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г.; решение № 31/09.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи, според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С посочените решения е прието, че вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. "в" ЗЗД/. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
Изводите на Софийски градски съд за отсъствие на вземания с периодичен характер при този вид договори за предоставяне на топлинна енергия на потребителите и съответно за приложимост на общата петгодишна давност са направени в разрез с визираната задължителна съдебна практика, която е била известна към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение.
От тук следва, че с обжалваното решение неправилно е отхвърлено като неоснователно правопогасяващото възражение на ищцата /сега жалбоподател/ по отношение на спорното вземане. При произнасяне по това възражение решаващият състав е допуснал нарушение на материалния закон и е направил необоснован извод за неприложимост на предвидената в чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишна давност. След като, считано от 01.11.1999 г., когато изтича срока за плащане на стойността на доставената топлоенергия за първия месец от исковия период - септември 1999 г. до датата на образуване на изпълнителното дело - 27.10.2003 г. тригодишната давност е изтекла, то този факт е обстоятелство, съставляващо самостоятелно основание за уважаване на иска.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствие на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявеният отрицателен установителен иск.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК при отбелязване, че касаторът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, следва да се присъдят разноските, направени от страната за всички съдебни инстанции общо в размер на 407,72 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 2417/2009 г. на Софийски градски съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по предявеният от М. С. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, че М. С. Т. не дължи на [фирма] главница в размер на 2135,57 лв. /две хиляди сто тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/; 574,33 лв. / петстотин седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, начислена мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, и разноски в размер на 54,20 лв. / петдесет и четири лева и двадесет стотинки/, претендирана по изпълнително дело № 7274/2002 г. на СИС при СРС, 3 отделение, 9 участък, образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 06069/2003 г. на СРС, 76 състав.
Осъжда [фирма] да заплати на М. С. Т. разноски за всички съдебни инстанции в размер общо на 407,72 лв.
Решението е окончателно.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и единадесета година, в състав:
при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т. д. № 634 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. З., [населено място] срещу решение № 76/29.03.2010 г., постановено по гр. д. № 51/10 г. от Смоленския окръжен съд, с което е отменено решение от 03.12.2009 г. по гр. д. № 282/09 г. на Смоленския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора, като [фирма], против [фирма] иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не се дължи сумата от 4026 лв., представляваща вземане по изпълнително дело на СИС при См. РС поради изтекла погасителна давност.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради необоснованост.
Ответникът оспорва жалбата.
С определение № 98/17.02.2011 г. ВКС допусна касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса: Ако се е осъществил съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) и независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното производство, започва ли отново да тече прекъснатата погасителна давност?
Производството по делото е образувано по иск на настоящия касатор, който твърди, че имал задължение към ТБ [фирма], за събиране на което е образувано изп.д. № 114/1996 г. Банката е придобита като предприятие от [фирма] през 2005 г., а с договор за цесия от 04.10.2005 г. вземането е прехвърлено на ответника [фирма]. Цесионерът е поискал конституиране по изпълнителното дело на 09.06.2006 г. Основанието за недължимост на претендираните суми е погасяване на вземането по давност, тъй като след 25.11.1997 г. не са предприемани никакви изпълнителни действия и съдебният изпълнител е следвало да прекрати делото съгласно чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.).
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането на взискателя не е погасено по давност, тъй като изпълнителното производство не е прекратено, а давностният срок не тече докато трае изпълнителния процес за принудително осъществяване на вземането.
С Решение № 31/09.09.2010 г. по т.д. № 400/09 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., поставеният въпрос е разрешен по реда на чл. 290 ГПК, след като е допуснато касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Даденото разрешение в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, се прекратява ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно действие, се споделя от настоящия съдебен състав. На поставения въпрос следва да се отговори съобразно с посоченото решение на ВКС, а именно: Ако се е осъществил съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), започва да тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
По същество на касационната жалба.
Основателно е оплакването за неправилно приложение на нормата на чл. 117 ЗЗД и чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). С оглед на отговора на поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК изводите на въззивния съд, че давностният срок не тече, тъй като съдебният изпълнител не е постановил прекратяване на изпълнителното производство, са в противоречие със закона. На основание чл. 293 ГПК въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение съобразно с установените факти по делото.
Изпълнителното делото е образувано на 02.02.1996 г. Последното действие по изпълнителното дело е изпратената на 25.11.1997 г. призовка за доброволно изпълнение - "Напомнително", след като има направени преводи по грешно посочен номер на делото и след присъединяване на две изпълнителни дела: № 1013/96 г. и № 114/96 г. Молбата на ответника [фирма] за конституиране по делото е депозирана на 09.06.2006 г. Предпоставките за прекратяване на делото по чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) са били налице на 25.11.1999 г. Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са настъпили и от 25.11.1999 г., откогато е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е изтекла на 25.11.2004 г. Искането за предприемане на изпълнителни действия е направено след изтичане на давността, поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен.
По разноските. Ответникът следва да заплати направените от касатора разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 831 лв. Разноски за касационното производство не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 76/29.03.2010 г., постановено по гр. д. № 51/10 г. от Смоленския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че К. Т. З., като [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] не дължи на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 4026 лв., от които 622 лв. главница и 3404.85 лв. - лихви, представляваща вземане по изпълнително дело № 114/1996 г. по описа на СИС при Смоленския районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на К. Т. З., като [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 831 лв. /Осемстотин тридесет и един лв./ - разноски по делото.
Решението е окончателно.

Вж. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 557 ОТ 24.08.2010 Г. ПО Т. Д. № 124/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 30.11.2010 година, в състав:

при участието на секретаря Л. Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева т. дело № 124/2010 година


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК
.
Образувано е по касационната жалба на И. Т. Лескова против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1882 от 19.11.2009 г., по в.гр. д. № 2505/2009 г., с което след отмяна на решение № 1589 от 12.06.2009 г., по гр. д. № 3150/2008 г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторката, като ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че същата не му дължи сумата общо от 2 616.12 лв., по издаден в полза на последния изпълнителен лист по гр. д. № 6861/2000 г. на ПРС, предмет на преобразуваното изп.д. № 20088240400281 на ЧСИ К.П. с район на действие ПРС, включваща неплатена топлинна енергия и лихви за периода 01.11.1998 -23.10.2008 г., съгласно акт за проверка по разчет към 23.10.2008 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост допуснато нарушение на съществените процесуални правила на чл. 154 ГПК и чл. 180 ГПК и на материалния закон- чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 116, б. "в" ЗЗД, във вр. с чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В подробните си доводи, изложени в касационната жалба, касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд във вр. с направеното от негова страна в хода на делото правопогасяващо възражение за давност, че с оглед характера на вземането на кредитора за неплатена топлинна енергия приложима е не кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, както и че при отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), изпълнителното производство не следва да се счита за прекратено, поради което и в този случай се прилага законовото правило на чл. 116, б. "в" ЗЗД и през периода м. ІV.2004 г.- м.VІ.2006 г., давност не е могла да тече.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания.
Касационната обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси: а./ на процесуалното право - "При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. "в" ЗЗД?" и б./ на материалното право - "Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД?". Прието е, че по първия формулиран правен въпрос, съществува противоречие в практиката на съдилищата, израз на която са дадените различни, спрямо обжалвания съдебен акт, разрешения на същия в ТР на ОСГК на ВС № 47/65 г., по гр. д. № 23/65 г.; № 589/72 г. и по гр. д. № 141/72 г. на І-во т.о. на ВС, а по отношение на втория е налице несъответствие със задължителната съдебна практика на ВКС - решение № 168/22.12.2009 г., по т.д. № 408/2009 г., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалвания съдебен акт по предявения кумулативно отрицателен установителен иск, основани на чл. 124, ал. 1 ГПК ПОС е приел за доказано съществуването на кредиторовото вземане, позовавайки се на пълното съвпадение в данните на начисленото от ответното ТД, като консумирана от наследодателя на ищцата количество топлинна енергия за отопляемия обем на ползваното от последния жилище с тези по заключението на изслушаната в хода на делото специализирана съдебно-техническа експертиза и за дължимото обезщетение за забава, неоспорено от страните и преценено наред с всички останали доказателства.
При определяне стойностния израз на така възприето за потребено от наследодателя на Лескова количество доставена от ответника топлинна енергия и следващите се лихви за безспорната длъжникова забава въззивният съд е взел предвид и приетото без възражения от страните заключение на изслушана в хода на производството пред ПРС съдебно - счетоводна експертиза, като отричайки основателността на своевременно въведеното от ищцата правопогасяващо възражение за давност, основано но чл. 111, б. "в" ЗЗД, по съображения, че процесното вземане на кредитора не е периодично по своя характер и по отношение на него приложение намира общата петгодишна давност, която към релевантния за спора момент не е изтекла е приел за неправилно застъпеното в обратен смисъл становище от ПРС.
За неотносимо към възражението за изтекла погасителна давност и настъпило по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД прекъсване на давностния срок ПОС е счел фактическият състав на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), на който ищцата се е позовала. Становището си решаващият съд е аргументирал с липсата на издадено от ДСИ постановление за прекратяване на образуваното въз основа на процесния, издаден на несъдебно изпълнително основание / чл. 237, б. "з" ГПК (отм.), изпълнителен лист, изпълнително производство по изп.д. № 4376/2000 г. срещу б.ж. на [населено място] З. Л. - наследодател на ищцата и с отсъствието на изрично поискано от последния, в качеството му на длъжник, прекратяване на изпълнителното производство, респ. обезсилване на извършените по искане на взискателя нови изпълнителни действия, предприети след изтичане на установения двегодишен преклузивен срок - през м. август на 2004 г. и в периода след 4.06.2006 г.
Решението е неправилно.
По отношение на материалноправния въпрос, във вр. с който касационното обжалване е допуснато, касаещ приложимата спрямо вземанията за потребена топлинна енергия погасителна давност е налице създадена трайна съдебна практика. Израз на същата, освен цитираното от касатора решение № 168/22.12.2009 г., по т. д. № 408/2009 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС, са и решение № 31/09.09.2010 г., по т. д. № 400/2009 г. на ІІ-ро т. о на ВКС; решение № 173 от 28.10.2009 г., по т. д. № 1095/2009 г. на ІІ-ро т. о на ВКС и решение № 111/08.10.2010 г., по т. д. № 1068/2009 г. на І-во т. о на ВКС. С оглед дадените в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения тази практика има задължителен за съдилищата характер по см. на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е създадена по реда на чл. 290 и сл. от действащия ГПК.
Следователно обстоятелството, че даденото с обжалвания въззивен съдебен акт разрешение на поставения и посочен по- горе правен въпрос е в несъответствие с възприето в задължителната цитирана практика на ВКС становище, според което вземанията на ТД - доставчици на топлинна енергия, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, обосновава правен извод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон - института на погасителната давност, считайки за неоснователно правопогасяващото възражение на ищцата по отношение оспореното от нея вземане на ответника, основано именно на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Що се касае до поставения от касатора процесуалноправен въпрос, обусловил приложното поле на касационното обжалване, то настоящият съдебен състав, счита, че съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по см. на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК в случая е преодоляно след постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с решението на настоящия състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, ТК № 31/09.09.2010 г., по т. д. № 400/2009 г.
Възприетото в него разрешение, задължително за съдилищата в страната, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, във вр. с чл. 290 ГПК е в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) се прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на две годишния преклузивен срок години, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
В съгласие с така изразеното становище са и последващите съдебни решения на ВКС, ТК също постановени по реда на чл. 290 ГПК- № 94/27.07.2010 г., по т.д. № 943/2009 г. на І-во т.о. на ВКС и № 76/07.06.2011 г., по т.д. № 634/2010 г., в които същото е доразвито и е в смисъл, че ако е осъществен съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), новата погасителна давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Гореизложеното налага обжалваното решение, поради основателност на въведените от касатора оплаквания, да бъде отменено.
Видно от данните по делото, за част от задълженията на наследодателя на ищцата, обхващащи периода 01.11.1998 г.- 01.07.2000 г. ответното [фирма], [населено място], правоприемник на [фирма], се е снабдило с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на който е било образувано изп.д. № 4376/2000 г. при ІV-ти район на ПРС. Последните предприети изпълнителни действия по горепосоченото изп.дело са: изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника, получена редовно от последния, чрез съпругата му, настоящ касатор на 23.01.2001 г. и удостоверение от 14.03.2001 г. от АДВ, сочещо за отсъствие на публичноправни задължения на б.ж. на [населено място]- Л.. Следователно по силата на законовото правило на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) с изтичане на двегодишния преклузивен срок, начиная от това последно изпълнително действие, изпълнителното производство по изп. д. № 4376/2001 г. следва да се счита за прекратено на 15.03.2003 г., независимо от липсата на постановление на съдебния изпълнител, имащо единствено констативен, но не и конститутивен характер. Същевременно, доколкото процесуалният закон не е въвел, като предпоставка за настъпване правните последици, произтичащи от прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) изискване за длъжника да е подал изрична молба в тази насока, то липсата на такава в случая е правно ирелевантна и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен ефект.
Въз основа на гореизложеното, при съобразяване законовото правило на чл. 116, б. "в" ГПК и дадените в задължителното за съдилищата ППВС № 3/80 г. разяснения, че изпълнителният процес, като част от гражданския исков процес не изисква предприемането на нови принудителни действия, извън волеизявлението на взискателя за принудително осъществяване на вземането му, поради което нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД намира съответно приложение по отношение на същия, настоящият съдебен състав счита, че осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на прекратяване ех lege на изпълнителното производство, вкл. получената от Р.-П. справка за осигурителните права на длъжника, са правно ирелевантни и непротивопоставими на наследниците на последния, починал още на 25.10.2003 г.
Или, с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД, считано от датата на прекратяване на изпълнителното производство до датата на образуване изпълнителното производство срещу наследниците по закон на длъжника, между които и ищцата, по изп.д. № 20088240400281 на ЧСИ К. П. с район на действие ПРС - 12.09.2008 г. започналата да тече нова погасителна давност за вземането на взискателя по издадения на осн. чл. 237, б. "з" ГПК (отм.) изп. лист отдавна е била изтекла/ 15.03.2006 г./.
С погасяване главницата на задължението, несъмнено са погасени и акцесорните задължения за лихви, обстоятелства, които въззивният съд не е съобразил.
Основателността на въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност обуславя и основателност на предявения отрицателен установителен иск, който след отмяна на обжалваното въззивно решение следва да бъде уважен по правилото на чл. 293, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от тези съображения и на осн. чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС


РЕШИ:


ОТМЕНЯ въззивното решение на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1882 от 19.11.2009 г., по в.гр. д. № 2505/2009 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено па отношение на [фирма], [населено място], че И. Т. Лескова от [населено място], с ЕГН: [ЕГН], не дължи сумата общо от 2 616.12 лв./ две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/, формирана от неплатена топлинна енергия и лихви за периода 01.11.1009 г.-23.10.2008 г., съгласно Акт за проверка по разчети към 23.10.2008 г., за част от която, в размер на: 697.47 лв. - цена на неплатена топлинна енергия за периода 01.11.98 г. - 01.07.2000 г., 137.10 лв. - обезщетение за забава за периода 01.01.1998 г. - 25.10.2000 г., законна лихва върху главницата, начиная от 07.11.2000 г. до окончателното и изплащане и 16.69 лв. деловодни разноски, в полза на [фирма], [населено място] е бил издаден изп. лист по гр. д. № 6861/2000 г. на ПРС, предмет на преобразуваното изп. д. № 20088240400281 на ЧСИ К.П. с район на действие ПРС.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Т. Лескова от [населено място] сумата 739.02 лв., деловодни разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
.
или с тези три СР ВКС е поправил онова, което възмущава колегите, защото тук казват 2г. бездействие :arrow: след който приемаме, че я няма тази "висящност" на производството по посоченото П/80г. и се поставя начало на погасителна давност, ако и да има изпълнително производство, което не е прекратено с нарочно постановление на съдебния изпълнител.

п.п. някой да е чел самото Р, защото е възможна и техническа грешка... знам ли. Сега се сещам, но не ми се рови все пак: П указва, че "Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност" последната всякога е 5г.
Да, ама имаше нещо съществено по въпроса с ИЛ по 227 ГПК(отм.) извън посочените в т."а" и "б"( сегашните по заповедното).
Колкото и да го чета все повече ми прилича на лапсус калами, защото сроковете са си ок.
Както вече бе посочено, изпълнителният процес в хипотезата на чл. 3ЗО, ал. 1, и в частност на б. "д" ГПК (отм.) се прекратява ех 1еgе, което в конкретния случай е настъпило на 20.01.2003 г., на която дата е предприето единственото и последно изпълнително действие от ответника по посоченото изпълнително дело. Започналата да тече от този момент нова погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. "в"ЗЗД ( доколкото се касае до периодично вземане на ответника) е изтекла на 20.01.2006 г. ( тук, предполагам е и грешката, като са визирали 2008- от 2003 до 2005 две години, и после още три, заради периодичността, та коректната цифра би следвало да е 2008г.)Искът по чл. 124 ГПК е предявен от настоящия касатор на 11.06.2008 г., т.е. след нейното изтичане

Все пак искът е предявен 4 месеца и 20 дни след изтичане на давността и според мен си е основателен.
Няма как да е друго :roll: , освен техническа грешка.
Гост.
Старши потребител
 
Мнения: 9438
Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот narina » 22 Мар 2012, 12:40

Не мисля, че е техническа грешка.
Мотивите в определението към това решение / и двете съм ги чела многократно, за да взема становище за себе си/ сочат точна преценка.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



N607



София,10.09.2009 година



Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА



при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т.дело N 400/2009 година



Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д. № 26/2009 г. на Сливенския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 9* г. по гр.д. № 2349/2008 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “Т” ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на “Т” ЕАД, че не дължи сумата 2 335.98 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.12.1999 г. до 30.06.2002 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2002/2002 г. на Сливенския районен съд.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.

В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като посочва, че по въпроса започва ли да тече нова погасителна давност от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение, след която взискателят не е предприел други изпълнителни действия или такава не тече до прекратяване на изпълнителното дело, даденото от въззивният съд разрешение противоречи на практиката на ВКС - Решение № 811 от 09.04.1963 г. по гр.д. № 340/1963 г. на І г.о., Решение № 1* от 12.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5565/2007 г., ІІ г.о. и Решение № 649 от 09.03.1965 г. по гр.д. № 103/1965 г., І г.о. Същевременно поддържа, че по този въпрос липсва непротиворечива практика, което според него обуславя приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасянето по него от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация “Т” ЕАД изразява становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество и на неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба на “В” АД е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо, но не на посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Основният спорен въпрос по делото е бил този изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането на ответника и от кога започва да тече давността, като в тази връзка съдът обсъдил данните по делото, сочещи, че образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист изп.дело. № 2454/2002 г. е било прекратено на основание чл.330 , б.”д” ГПК (отм.) на 20.08.2007 г. и е образувано ново изп.дело. Изложени са съображения, че по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече, като съдът се позовал на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, с което се изоставя разбирането, че давност тече и по време на изпълнителния процес, като е застъпено ново схващане, че чл.115, б.”ж” ГПК обхваща двете части на съдебния процес, който включва и изпълнителния процес. Въз основа на цитираното постановление съдът приел, че по време на висящността на първото изп.дело давността е спряла, а не е била прекъсната, поради което възражението на касатора за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради изтичане на 3 –годишния погасителен срок е счетено за неоснователно.

Вярно е, че с ПП № 3 от 1980 г. се прие, че изпълнителният процес е продължение на исковия за събиране на вземането и докато трае той, погасителната давност спира да тече, но постановките на този тълкувателен акт не могат да се пренесат и за прекъсването на погасителната давност, правните последици от което са различни. След образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, но ако изпълнителното дело се прекрати на основание чл.330, б.”д” ГПК по въпроса от кой момент започва да тече новата погасителна давност – от последното валидно принудително действие, предприето от взискателя или от прекратяване на изпълнителния процес поради перемирането му липсва съдебна практика, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо настоящият състав приема, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение



О П Р Е Д Е Л И:



ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д. № 26/2009 г. на Сливенския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50.00 лв., като в същото се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

За себе си считам, че щом делото е прекратено ТОЧНО на основание бездействието на взискателя, то си е необходима санкция. Ето възможност Вз да "изгуби" 2 години от полагаемата се давност. В противен случай - гле`й ти к`ви удобни еквилибристики с давността.
Не е житейски справедливо, нито логично това да може да го позволява закона, цял живот някой да ти държи дамоклиев меч над главата.
Истината е, че повечето решения са в посока - нова давност от прекратяването ex lege. Какво да се прави...
Само споделям личното си становище...
Аватар
narina
Потребител
 
Мнения: 172
Регистриран на: 14 Юли 2008, 16:04

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот kalahan2008 » 23 Мар 2012, 00:38

narina написа:Не е житейски справедливо, нито логично това да може да го позволява закона, цял живот някой да ти държи дамоклиев меч над главата.

За мен пък не е житейски логично законът да позволява взискателят да прекъсва преклузията по 433, ал. 1, т. 8 само с подаване на една обикновена молба за извършване на изпълнителни действия - например само с молба за опис, който, ако не се заплати, няма да се извърши, но пък срокът си се прекъсва и започва да тече нов 2-годишен срок.
Цялата конструкция на перемпцията ми се вижда...странна. С изтичането на 2-годишния срок се преклудират процесуални права, които обаче не погасяват вземането на взискателя. Съвсем по друг начин биха стояли нещата, ако срокът се прекъсваше с реалното извършване на изпълнителни действия (което прекъсва погасителната давност).
От друга страна обаче, ако длъжникът наистина не притежава имущество, срещу което да се насочи изпълнението, то защо не се възползва от възможността да иска прекратяване на делото поради несъбираемост (чл. 433, ал. 1, т. 5, вр. чл. 448 ГПК)? Очевидно длъжникът все пак притежава секвестируемо имущество, но просто иска да не даде възможност на взискателя да го осребри. Моето лично мнение е, че правата на длъжника се простират само в рамките на несеквестируемостта - всички останали имуществени права на длъжника би следвало да са на разположение на взискателя. Според мен добросъвестният длъжник е този, който съдейства на кредитора при откриване и осребряване на секвестируемото имущество, а не този, който се крие и възпрепятства всячески изпълнението - с ненужни жалби, възражения, молби за прекратяване на изп. дело и др. Перепмцията всъщност насърчава недобросъвестното поведение у длъжниците. А тя има важни последици в случаите, когато има наложени обезпечителни мерки, например ако е запорирано МПС, което обаче длъжникът нарочно укрива. Ако идеята е да се поставят времеви рамки, в които изп. процес следва да приключи (подобно на чл. 234 НПК), то защо българският ГПК не възприеме решението, което го има в много европейски законодателства - длъжникът още с получаване на поканата за доброволно изпълнение е задължен да декларира пред съдебния изпълнител цялото си имущество, под страх от наказателна отговорност?
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4243
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот narina » 23 Мар 2012, 11:54

kalahan2008 написа:За мен пък не е житейски логично законът да позволява взискателят да прекъсва преклузията по 433, ал. 1, т. 8 само с подаване на една обикновена молба за извършване на изпълнителни действия - например само с молба за опис, който, ако не се заплати, няма да се извърши, но пък срокът си се прекъсва и започва да тече нов 2-годишен срок.

+1 - Това също е в "кюпа" с еквилибристиките, но поне показва някаква заинтересованост към процеса...
Цялата конструкция на перемпцията ми се вижда...странна. С изтичането на 2-годишния срок се преклудират процесуални права, които обаче не погасяват вземането на взискателя. Съвсем по друг начин биха стояли нещата, ако срокът се прекъсваше с реалното извършване на изпълнителни действия (което прекъсва погасителната давност).

+1111 - за тази теза без малко да получа линч от колеги преди време :mrgreen:
Прословутото ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 18.11.1980 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, което колегите СИ и само С много обичат да цитират, постановява:
ПОСТАНОВИ:
Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Вследствие на което, резултатът с тълкуването е - "давност не тече, докато не се прекрати процеса" било то и ex lege - към датата на прекратяването.
Аз обаче, предпочитам друго възможно тълкуване.
За мен трябва да се "чете" и тълкува: Давност не тече, докато трае ИП, но само ако има действия по осъществяване на принуда с цел вземане.
Без да се изживявам в ролята на законотворец, смятам, че хипотезите следва да се разграничат и разсъждавам така:
Вариант 1 - Дл доказано се крие или укрива имущество /а не защото просто живее извън страната или на друг адрес и тихом-мълком Вз си трае за последното, а СИ си лепят уведомления с кеф/, но има индикации, че Вз поддържа интереса си - Тогава - давност да не тече. /За това предложение ми се струва, че има необходимост от нормативна промяна/
Вариант 2 - Дл не се крие, но 2 год Вз вятър го е вял на бял кон, даже една молба за проверка не е пуснал до СИ - Тогава - давност трябва да тече от момента на последното изпълнително действие. Тук, в случая от простата аритметика следва, че плюс тези 2 годинки, които бих искала да му се резнат, той все пак ще разполага с + още 1 до 3 отгоре, за да се накани ....току-виж, както е масовата практика на Топлофикация.
Уважаеми kalahan2008, абсолютно поддържам и последното Ви становище - относно несеквестируемостта и декларирането на имуществото изначале.
Аз, обаче, се сблъсквам и с друг проблем, който ми се струва регулиран по начин, който позволява злоупотреба с право.
Прословутите ИП при ЧСИ със стари ИЛ от производствата по ГПК /отм/. Гарантирано на голяма част от тях има изтекли срокове /погасителни, давностни/. Каква е обаче възможността на Дл да се защити с простичко възражение и да се предизвика същински процес, в който на Вз, ако му стиска, нека докаже, че има вземания отпреди 10 години например?!?
Аватар
narina
Потребител
 
Мнения: 172
Регистриран на: 14 Юли 2008, 16:04

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот gudio » 23 Мар 2012, 17:29

Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот silanapravoto » 23 Мар 2012, 23:06

Добър вечер добри хора от испълнителните сфери от едно време,
Много се радвам че в един такъв момент в който се раскъсвам и незнам на къде да поема с исковете си за вреди причинени в последствие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение тоест на наложената ПАМ на основани на чл.76 т.5 ЗБЛД. , виждам много опоненти от миналото от преди юли 2007 година накуп и то начело сас симпатичния и винаги наштрек гоосподин Калахан 2008. Елем, ето ви една тема за почесване на езиците, вместо горната. Аз нищо против нямах да бъда вкаран в реда на нещата като добър ДЛЪЖНИК,без да се укривам аз лично и персонално,както и всичкото лично движимо и неддвижимо имуштество чрез наказателни методи, относно без елементарни права на свободно придвижване.Но това да трае ДОЖИВОТНО и да се обновява на всеки две години без да застарява изпалнителното дело или да се прекасва когато няма налице никакви испалнителни действия, и при това да не бъде открито никакво движимо и недвижимо имущество, все пак не сам съгласен. Ето това е темата, че вместо да си варна заемите и дълговете с външнотърговската дейност която беше единственият ми извор на приходи, и вместо да лекувам коварната болест на епикризните удару в пределите на мозака- диагноза G 40, за която имах в Сърбия осигурено бесплатно лекуване,аз доживях няколко епикризи които усложниха максимум моето здравословно състояние и сега очаквам решение на здравната комисия в Сърбия да определи степента на ивалидността. Ето това е ползата от наложената ПАМ драги приятели и вредата от скоро тригодишното ми бездействие в България. А всеки ЧСИ е могъл да наложи ПАМ на основание на чл.12.ал.1 от Инструкцијата за условията и реда при които органите на МВР оказват садествие на частните и даржавни съдебни испълнители и като това му свърши работа около описване на имущество или подпомагане на разни испълнителни действия да отмени наложената ПАМ. ОЗАКОНЕНОТО налагане на ПАМ на основание на чл.76.т5 и т.6 в никой случай не подразбираше доживотно ползване ПАМ като помощно средство при испалнителни действия срешту длъжника от страна на ИС и извршвано от органите на МВР а искано и документирано от СИ., и в много случаи злоупотребено.Така че мисълта за вината на държавата България в този случай по моему е ИСКЛЮЧЕНА...
Засега привет на всички стари и нови приЯтели а най много на г-жа Поли и г-н Ковачев а :mrgreen: на Калаханчо понеже винаги ме наричаше АНДРЕШКО
silanapravoto
Младши потребител
 
Мнения: 29
Регистриран на: 10 Май 2009, 18:08

Re: Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

Мнениеот neutralen » 24 Мар 2012, 12:07

Браво на narina ! Единствено нейните разсъждения са в правилна посока. Нейна е заслугата за постване на Определение № 607/10.09.2009 г на ВКС/докл.- М.Славчева/, което хвърля светлина по предмета на дискусията. Най важните моменти в цит.О са подчертани от narina. Аз искам да направя само още едно допълнение от значение за темата - цитирам част от Определението - "...съдът се позовал на Постановление № 3/80 г на Пленума на ВС, с което се изоставя разбирането, че давност тече и по време на изпълнителния процес..." От горното следва че има две различни мнения на ВКС по този въпрос, едното от които очевидно е грешно, щото не може и двете мнения да са верни.Проблемът не е в това че има грешно мнение на ВКС, проблемът е в това че Постановленията и ТР на ВКС са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за всички, включително и за ВКС, който ги е постановил. При П№3/80 г е допусната фундаментална грешка, като се приема, че Изп.произв. е част от Съдебния процес, въз основа на което се прави изводът, че докато трае изп.производство "давност не тече". Този извод е в противоречие със закона - видно е от чл.116, буква "в" от ЗЗД, че става въпрос за прекъсване на давността "с предприемане на ДЕЙСТВИЯ за принудително изпълнение" - изобщо не става въпрос за изпълнително производство, нито за изп.процес. Изводът е че всяко Изп. ДЕЙСТВИЕ прекъсва давността и почва да тече нова 5-годишна давност. Когато Вз. е в забава и в продълж. на 2 години не поиска извършването на Изп.действия, ex lege настъпва преклузията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - погасява се правото на принудително изпълнение във висящото Изп.производство при изтекъл 2 годишен давностен срок.Остават още 3 години давност през които Вз може да иска образ. на ново Изп. производство. Ако не поиска, с изтичане на 5 годишен срок от последното Изп.ДЕЙСТВИЕ, задължението се погасява по давност.
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

ПредишнаСледваща

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта


cron