Възлагането като форма на собственост

[rashko]

Закупих един парцел обявен за обществена продан. В ръцете си държа съдебно решение на ЧСИ което гласи:
ПОСТАНОВИХ:
Възлагам върху купувача .......,следният недвижим имот.
Въпросът ми е:-Придобил ли съм право на собственост и ли съм придобил правото на ползуване? Действието възлагане равностойно ли е с покупко-продажба? Не открих значението на думата възлагане в търсачката.
В случая не съм сигурен какво съм придобил и какво означава правната квалификация и това произвежда в мен безпокойство. Разяснението ще ми е от полза. Бих искал да се запозная по-подробно с материали по темата.
Ако пожелая мога ли да извършвам действия спрямо гореописания имот като, продажба, отдаване под наем, замяна, дарение и други? Предварително благодаря.
Ако възникнат тежести за които сега все още не зная и не изплатя задълженията по тях, ще загубя ли придобитият от мен парцел съгласно чл.349 ал. 6 във връзка с ал.5?
Решението подлежи на обжалване и не искам да изпускам срока. Щом ми се възлага имота това означава ли, че съм съсобственик от който се очаква да изплати дяловете на останалите съсобственици. Преди да е станало късно искам да предприема действия. Моля Ви, да ме опровергаете, или потвърдите моите съмнения.

[kalahan2008]

При продажбата на недвижим имот купувачът става собственик на деривативно основание. Възлагането на вещта има вещноправно действие, по силата на което се прехвърлят правата върху изнесения на публична продан недвижим имот. Не е налице договор за продажба, а едностранен властнически акт на съдебния-изпълнител, издаван след надлежно осъществен фактически състав. Въводът се извършва в имота, така както е индивидуализиран в постановлението за възлагане. Той се извършва срещу което и да било лице, което се намира във владение на имота, а не само срещу длъжника. Въводът се извършва даже срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил публичната продан чрез жалба при условията на чл. 332, ал. 2 или чрез иск по чл. 336 от ГПК. Принудителното въвеждане на купувача във владение става не след успешно проведен съдебен процес, а по силата на чл. 386, ал. 1 от ГПК с цел процесуална икономия и с оглед характера на осъщественото придобиване, поради което законосъобразно е предвидено дължимата такса да е в негова тежест.
В посочените хипотези важно значение има обстоятелството, че таксите по съдебното изпълнение се дължат авансово /чл. 80 от Закона за частните съдебни изпълнители/ и със същите не следва да бъдат накърнявани правата на взискателите по удовлетворяване на съдебно установените им притезания против длъжника.
В т. 23 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92/19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35/28.04.2006 г./ е предвидено, че за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот се събира такса в размер на 1.5 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 50 и не повече от 3000 лева. Със забележка е посочено, че таксата е за сметка на купувача.
Постановлението за възлагане има силата на нотариален акт и укрепва придобитите от публичната продан права. Издава се след като купувачът удостовери, че е внесъл цената по възлагането, таксите за прехвърляне на имота и за вписването. То няма съдържанието на сделка, а е едностранен властнически акт. Съгласно чл. 386 от ГПК таксите за прехвърляне правото на собственост на недвижим имот, изнесен на публична продан, не са в тежест на длъжника по изпълнението, а на купувача, съответно взискателите, когато имотът е възложен на тях.

[rashko]

Благодаря Ви. Не мога да Ви обясня колко много съм доволен от това което получих като отговор. Искрено Ви желая, здраве, късмет, успех и винаги добро настроение.
Значи плащам и ставам чорбаджия. Ще трябва да почерпя.