Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-32/13.03.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202–01–10, внесен от Министерски съвет на 08.02.2012 г.
На свое заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202–01–10, внесен от Министерски съвет на 08.02.2012 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на регионалното развитие и благоустройството: г-жа Таня Милева – началник на Политическия кабинет, г-жа Лидия Станкова - дирекция „Устройство на територията”, г-жа Стоянка Илова – дирекция „Правна” и г-жа Милка Гечева от Дирекция за национален строителен контрол.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Милева.
В него се предлага промяна в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие, като се предвижда същите да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им.
Отменят се разпоредбите от закона за устройство на територията, касаящи създаването на сегашните документи на стратегическото устройствено планиране в глава пета „Устройствени схеми”, и в глава седма, раздел ІІ „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми”. Заличава се понятието „устройствени схеми” навсякъде, където е употребено в закона, както и в други закони, и същото се заменя със съответно ново понятие по Закона за регионалното развитиe.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда промяна на Закона за регионалното развитие относно разработването на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива.
Прецизират се процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите, като се предлагат изменения, целящи облекчаване на административните пречки пред бизнеса при гарантирана защита и на обществения интерес.
Усъвършенства се административния контрол по устройство на територията и строителството с ясно разграничаване правомощията на контролните органи на общинските администрации и на Дирекцията за национален строителен контрол и същевременно се увеличават правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация.
Прецизират се правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес.
Предлагат се промени, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. Предвижда се изменение в режима за извършване на тези дейности - от лицензионен в регистрационен, допълват се изискванията за регистриране на консултантската дейност и на отговорността и задълженията на консултантите, както и завишаване на санкциите.
Прецизират се отделни разпоредби в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждането в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност, анализът на които показва, че създават предпоставки за противоречива административна и съдебна практика, както и разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административните актове по прилагането на този закон.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Емил Радев, Четин Казак, Янаки Стоилов и Юлиана Колева.
Изказа се становище относно § 90, който определя правния режим на гаражите и паркоместата. С него гаражите и паркоместата се уреждат по един и същи начин. Сега в практиката по отношение на гаражите, няма проблем. Те са самостоятелни обекти и като такива са обект на правна сделка. Предложеното законодателно решение към сделките с гаражите да се прилага чл. 33 Закона за собствеността – режима на съсобствеността, не е удачен. Същият има за цел да охранява правата на съсобствениците на един имот, а при сделка с гараж, чии права ще се охраняват, при положение че не е налице съсобственост?
По друг начин стои въпросът с паркоместата. В някои случаи паркоместата са част от прилежащия терен на сградата, а в някои случаи те са собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сградата или на част от тях. Като паркоместа те следва да бъдат определени като такива с инвестиционния проект, да се определи тяхната собственост и да се ползват на договорна основа. Не може със закон да се забрани паркомясто да не се ползва от лице, което няма собственост на самостоятелен обект в сградата. Законът може единствено да забрани промяната на предназначението на паркоместата.
Акцентира, че въпреки съществуващият реален проблем с паркоместата не може да се стига до крайности – ограничаване конституционното правото на собственост върху гаражи и паркоместа. Не може със закона да се въведе задължение паркоместата и гаражите да бъдат собственост само на лицата в сградата.
Подчерта се, че трябва да се отговори на въпроса каква е концепцията и дали оттук нататък собственикът отделно ще се разпорежда с жилището и с гаража, този, който не е обособен като отделен гараж извън самите сгради. Трябва първо да се отговори на въпроса каква е концепцията за уреждането напроблема, за да търсят и съответните правни форми.
Изтъкна се, че проблема не се решава в законопроекта. При проектиране на сграда броя на паркоместата трябва да е равен на броя на самостоятелните обекти в сградата, а самите паркоместа не са уредени като самостоятелен обект на собственост. В страната съществуват различни сделки с паркоместата – продажба право на собственост, продажба на ид.ч. от терена, протоколи за разпределение право на ползване. Трябва да се помисли да се уреди статута на паркоместата в подземните паркинги в сграда, на такива на отделен терен, освен в този закон, в Закона за собствеността и други нормативни актове, уреждащи тази материя.
Предвижда се да отпаднат чл. 133 и чл. 135, ал. 6, а с § 117 се въвежда обратно действие на новите общи устройствени планове, което означава спиране прилагането на част от заварените подробни устройствени планове. С предложените промени в процеса на изработване на нови общи устройствени планове да не могат да се инициират процедури за нови подробни устройствени планове и за изменение на действащи такива, а приемането на един общ устройствен план е дълга процедура – 3-5 години, което законодателно решение на практика означава преустановяване на всички инициативи за реализация, за които е необходимо влязъл в сила подробен устройствен план. § 117 противоречи и на чл. 17 от Конституцията на Република България, който предвижда че „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Ако с новия общ устройствен план е предвидено мероприятие за задоволяване на общински или държавни нужди по смисъла на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, то собствениците на засегнатите имоти ще бъдат отчуждени и обезщетени по реда на тези закони, като за целта се изисква приемането на нов или изменение на действащия подробен устройствен план и след влизането му в сила да бъде проведено отчуждаването. Паричното обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, т.е. обезщетението ще бъде определено в съответствие с предвиждането на заварения подробен устройствен план.
В законопроекта не е предвидена възможност за обезщетяване на собствениците на поземлените имоти за претърпени вреди в резултат на приемането на новия общ устройствен план и осуетяване на прилагането на заварените подробни устройствени планове. Производството по приемането на общ устройствен план е необжалваемо, което води до липса на възможност за правна защита и противоречи на Административно-процесуалния кодекс и чл. 56 от Конституцията.
Изразиха се резерви по отношение ал. 1 на § 117. С нея се създава възможност докато липсва или се изготвя общ устройствен план, да се изработват подробни устройствени планове по някакъв повод. С тази преходна разпоредба се предвижда, че те запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план. Това означава, че се допуска след като вече е налице одобрен подробен устройствен план той да бъде обезличен и на негово място общият устройствен план да предвиди нещо друго.
Изказаха се становища за категорична не подкрепа на § 117, като се постави въпрос в колко населени места няма влязъл в сила общ устройствен план и защо в мотивите няма нищо разписано, какво налага обратното действие на разпоредбата. Подчерта се, че законодателното решение общия устройствен план да е основание за приемане на подробни устройствни планове е противоконституционно.
В § 35 към чл. 109 се създава нова ал. 3, където се прави изключение, че подробен устроествен план може да се разработва и без действащ общ устройствен план - за обекти публична държавна или публична общинска собственост. Получава се една законова неравнопоставеност – за държавата или общините се прави изключение, а за бизнеса – се прилага правилото за наличието на общ устройствен план, т.е. инвестиционни намерения от частен характер ще се осъществяват, само ако има общ устройствен план. Поставя се въпроса ще могат ли общините да приемат общ устройствен план, като се има предвид тяхната хронична финансова недостатъчност, а в преходните разпоредби няма срок за приемането от общините на общ устройствен план.
В хода на дискусията статистиката подадена от вносителите, показва че 33 % от общините имат актуален общ устройствен план, а от останалите – някои са в процес на възлагане, изработване, съгласуване, но не са стигнали до приемане с решение на общинските съвети.
Акцентира се разпоредба на § 37 се предлага при положение, че повече от територията на страната няма изработен общ устройствен план. Това от своя страна означава създаването на роблем на българските граждани, които искат да строят, на инвеститорите, които в тези населени места искат да инвестират, защото всичко това минава през приемането на подробен устройствен план.
Предложи се да се разпишат текстове, с които да се даде срок на общините за изготвяне на общ устройствен план, като се предвиди и финансиране от страна на държавата, както и административно наказателни разпоредби за неизпълнение на задължението за приемането на общи устройствни планове в срок.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището за отпадане на § 35, 37, 90 и 117.
Подчерта се, че за пореден път се предлага с преходните и заключителни разпоредби (§ 139) да се изменя цялата философия на действащ закон – Закона за регионалното развитие. Това по същество и по изискванията на Закона за нормативните актова е за отделен закон за изменение и допълнение.
След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202–01–10, внесен от Министерски съвет на 08.02.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
- не ми се коментира публично 
