Два технически въпроса по изп.производство

[p_dyan]

Единия въпрос касае такси по изпълнението при опис - натъкваме се на следния случай - ЧСИ за задължение от порядъка на 50 хил.лв - прави опис и събира такса за опис на имот оценен за 400 хил.лв (върху оценката). Тази такса се приспада от таксата по т.26, но последната е по-ниска, освен това събира и някаква такса по т.26 (за пари пристигнали от банкови запори)
Втория въпрос - при разпределение, таксите плащани от взискателя в изпълнителното дело + адв.хонорар се плащат на взискателя преди публичните вземания (на осн.чл.136, т.1 от ЗЗД). Но тази точка не касае ли вземанията(разноските) на самия съдебен изпълнител да се удовлетворят предпочтително, а не на взискателя.
Редни ли са горните неща ? Каква е последната практика ? Може би гъдьо или други с практика моля да коментират?

[wladi]

Таксата за опис на имота е отделна от таксите за събиране на задължението.
Правилно е определена върху стойността на имота, а не на задължението.

Втория въпрос - (на осн.чл.136, т.1 от ЗЗД). Но тази точка не касае ли вземанията (разноските) на самия съдебен изпълнител да се удовлетворят предпочтително, а не на взискателя.

Касае всички разноски на Взискателя по обезпечението и принудителното изпълнение.

[narina]

Единия въпрос касае такси по изпълнението при опис - натъкваме се на следния случай - ЧСИ за задължение от порядъка на 50 хил.лв - прави опис и събира такса за опис на имот оценен за 400 хил.лв (върху оценката). Тази такса се приспада от таксата по т.26, но последната е по-ниска, освен това събира и някаква такса по т.26 (за пари пристигнали от банкови запори)
Съгласно т.20 от тарифата "се събира такса 1,5 върху сумата, за която се иска изпълнението". Изхождайки от последното, ако е искано изпълнение за 50 хил., то и таксата за описа, независимо от оценката, трябва да се събере максимум върху тази стойност. В противен случай приспадането по т.26/з.4 води до абсурд с отрицателна стойност дори и при съобразяването с т.26/з.1.

По втория въпрос- едно интересно решение на Варненски АС

Р Е Ш Е Н И Е
№123
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 15.09.2011 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. № 458/2011 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „ЦКБ” АД гр.София срещу решение № 323/30.05.2011 год по в.гр.д. № 169/2011 год. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпределението, извършено на 17.01.2011 по изп.д. № 20107370401021 по описа на ЧСИ Лучия Тасева рег.№ 737 при КЧСИ. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за отмяна на решението, както и на обжалваното действие на ЧСИ.
Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалвне съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:
Жалбоподателят е присъединен взискател по изпълнителното дело в качеството си на обезпечен кредитор с ипотека върху недвижимия имот, изнесен на публична продан, както и с особен залог върху търговското предприятие на длъжника, в чийто патримониум е включен същият имот.
В резултат от предприетите изпълнителни действия имотът е възложен на „ЕОН Асет Мениджмънт” ООД с влязло в сила постановление за възлагане от 29.11.2010 год.
С постановление от 17.01.2011 год. е предявено разпределението на събраните суми по изпълнителното дело.
Съгласно чл.460 ГПК разпределение се извършва, когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за вземанията, подлежащи на предпочтително удовлетворяване.
Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД определя реда на привилегиите, като на първо място се удовлетворяват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
От редакцията на текста следва да се направи извод, че за да се признае правото на предпочтително удовлетворение на вземанията за разноски, те трябва да отговарят на следните кумулативно предвидени предпоставки: да са свързани с обезпечаването или с принудителното изпълнение на притезанието, да са направени за имота, върху който е насочено изпълнението, и то така, че от тях да се ползват всички взискатели. Само тогава те ще попаднат в първи ред при изготвяне на разпределението.
Най-напред следва да се отговори на въпроса: кои разноски са свързани с обезпечението и кои – с принудителното изпълнение. В първия случай това са разноските по налагането на запори и възбрани, учредяване на ипотеки, особени залози – все действия, насочени към запазване на длъжниковото имущество, за да може то да послужи за удовлетворяване на кредиторите му. Втората хипотеза включва разноските по издирване на имуществото на длъжника, извършване на опис, оценка, назначаване на пазач и други действия, подчинени на същата цел.
И в двата случая важи изискването направените разноски да са от полза за всички кредитори. Така например, няма се удовлетворят с препдочитание разходите на присъединените взискатели по издаване на изпълнителни листи, защото изпълнителното производство не е образувано въз основа на тях и те по никакъв начин не ползват останалите кредитори. Няма да се ползват от привилегията по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД и разноските на присъединените взискатели за адвокатски хонорари.
Същото се отнася и за разноските по вдигане на обезпеченията, за чието включване в разпределението претендира жалбоподателят.
На първо място – това не са разходи по изпълнението, защото чисто хронологически не попадат във времевите рамки на изпълнителното произовдство. Не са и разходи по обезпечаването по смисъла на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД. Както беше посочено по-горе, цитираната разпоредба визира обезпечителните разходи като подготвителни действия по отношение предстоящото принудително изпълнение. Разходите по вдигане на обезпеченията очевидно не са такива.
Най-важното и определящо в случая е обаче, че съгласно чл.19 ал.3 от Правилника за вписванията заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан се извършва по искане на заинтересованото лице. В случая това е купувачът от публичната продан, какъвто жалбоподателят не е. От него, като ипотекарен кредитор, се изисква само нотариално заверено писмено съгласие ва осн. чл. 19 ал.1 от Правилника за вписванията.
В този смисъл разноските по заличаване на обезпеченията не са в тежест на жалбоподателя, но дори и да бяха, те не отговарят на другото условие на чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД, а именно – от тях няма да се възползват взискателите, а само купувачът на публичната продан. Ето защо правилно съдебният изпълнител не ги е включил в разпределението.
Поради изложените мотиви, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323/30.05.2011 год по в.гр.д. № 169/2011 год. на Окръжен съд гр.Добрич, с което е оставена без уважение жалбата НА „ЦКБ” АД гр.София срещу разпределението, извършено на 17.01.2011 по изп.д. № 20107370401021 по описа на ЧСИ Лучия Тасева рег.№ 737 при КЧСИ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Един въпрос от мен. Може да е елементарен, но нямам достатъчно практика, така че моля за съдействие.
Как смятате ще прецени съда "узнаването"- от кога започва да тече срока по 423(1)ГПК в следния случай :
Свършено изпълнително пр-во /предшествано от влязла в сила ЗИ/- Вз е удовлетворен, но Дл разбира за това един месец след изпълнението в/у сума в банкова сметка. Има нередовно връчване от ЧСИ, но не това е въпросът. Дл още не се е запознал със заповедта за изпълнение /постоянно пребиваващ е в чужбина/, не е взето и копие от ЧГД, но така или иначе е установил липсата на сума от сметката си и е взето копие от изпълнителното дело при ЧСИ преди 5-6 месеца.
На въпроса: Може ли да се ползва изобщо 423(1) /има основание за възразяване за недължимост/ или да се търси имуществена отговорност от ЧСИ за нередовното връчване на ПДИ /+ИЛ/ и може ли в това производство да се претендира неоснователно събраната сума /защото ЗИ не е била връчвана от ЧСИ/?

[neutralen]

Уважаема narina, за да предявите какъвто и да било иск, следва да изхождате от интересите на Клиента. Ако клиента Ви е действително Длъжник и СИ е събрал вземането което се дължи, помислете какъв интерес има Длъжника да обжалва ЗИ и ИЛ и това че не са му връчени от СИ. Друг е въпроса, ако вашия клиент не е длъжник, или СИ е събрал суми значително надвишаващи задължението - тогава би следвало да защитите клиента си.

[narina]

Уважаема narina, за да предявите какъвто и да било иск, следва да изхождате от интересите на Клиента. Ако клиента Ви е действително Длъжник и СИ е събрал вземането което се дължи, помислете какъв интерес има Длъжника да обжалва ЗИ и ИЛ и това че не са му връчени от СИ. Друг е въпроса, ако вашия клиент не е длъжник, или СИ е събрал суми значително надвишаващи задължението - тогава би следвало да защитите клиента си.

Уважаеми neutralen,
Именно от интереса на клиента изхождам задавайки въпросът си.
Не бих искала да "спортувам" за негова сметка.
ЧСИ е събрал сумата по ИЛ, но тази сума надхвърля многократно задължението.
Поради нередовното уведомяване още на фаза заповед за изпълнение, е пропуснат срока за възражение по отношение размера на дължимото. ЗИ е влязла в сила, а ИЛ е предоставен на ЧСИ за изпълнение.
ЧСИ отново НЕ връчва редовно ПДИ+ИЛ и си събира цялата сума с лихви и разноски.
Питането ми беше свързано с това дали след като Дл-т е установил липсата по сметката си и е взето копие от изпълнителното дело при ЧСИ, може да се използва чл.423(1)ГПК, презумирайки, че ДЛ-т още не се е уведомил/запознал/узнал и т.н. за гр.дело и ЗИ, която и до този момент не е видял.
Ако мога да се ползвам от чл.423(1)ГПК, ще мога и да възразя за недължимото, а Кр. ще си води процеса за своя сметка. Моля, ако е възможно да изразите мнение в тази посока.
Винаги ми остава /за сега/ възможността да търся ИО на ЧСИ, но дали ще е правилно на този етап ...

[neutralen]

Уважаема narina, с оглед на последните уточнения, които правите, правилно сте се насочили към разпоредбите на чл.423 ал.1 от ГПК, стига да не сте пропуснали ЕДНОМЕСЕЧНИЯ СРОК от узнаването на Заповедтта за изпълнение. Ако сте пропуснали горния /преклузивен/ срок има и други решения на проблема.
Благодаря за вниманието. Успех !

[kalahan2008]

Поради нередовното уведомяване още на фаза заповед за изпълнение, е пропуснат срока за възражение по отношение размера на дължимото. ЗИ е влязла в сила, а ИЛ е предоставен на ЧСИ за изпълнение.
ЧСИ отново НЕ връчва редовно ПДИ+ИЛ и си събира цялата сума с лихви и разноски.

Щом ИЛ е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то Покана за доброволно изпълнение по принцип изобщо не трябва да се изпраща - чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК. Отделен въпрос е, че въпреки това се изпращат такива покани.

[narina]

Щом ИЛ е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то Покана за доброволно изпълнение по принцип изобщо не трябва да се изпраща - чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК. Отделен въпрос е, че въпреки това се изпращат такива покани.

Така е, трябва да се изпраща призовка за принудително изпълнение, но... по въпросното изпълнително дело си има приложени ПДИ+ИЛ и никаква следа от ЗИ. Напротив, в ПДИ има изрично упоменаване на двуседмичния срок за доброволно изпълнение. /и определено производството е по 410!/
ПДИ+ЗИ вероятно е била връчвана от призовкар към съда, издал ЗИ. Как, на кого, редовно ли... това за сега не е ясно.

Затова въпросът ми всъщност беше, кой момент съдът ще зачете за "узнаване" по чл.423(1)ГПК.
Ако съдът приеме, че все още Дл не е узнал за ЗИ, поради ненадлежното й връчване, то ще мога да се ползвам от едномесечния срок.
Ако, обаче, презумира, че с установяване на липсата от сметката си и взимане на копие от ИД, Дл се е "уведомил" за ЗИ /независимо, че не е видял още тази ЗИ/, но по логика, че взимайки копие от ИД е разбрал за съществуването й, то тогава не ме ползва 1 месечния срок и ми отпада възможността за възражение по 423(1).

Тъй като казусът попада в хипотеза по чл.411(1)т.4, ще споделя мнение /което междувпрочем чух от висши магистрати/, че поради зачестилите случаи е необходимо да се внесе промяна в текста, като се задължи съдът служебно да проверява дали Дл не е с обичайно местопребиваване извън територията на РБ.

[p_dyan]

ВЪПРОС: Ползуват ли се с право на предпочтително удовлетворяване (на осн.чл.136, т.1 от ЗЗД) разноските свързани с издаване на изп.лист - визирам държавната такса и адвокатския хонорар. Защото има ЧСИ които не ги удовлетворяват предпочтително, понеже не били свързани с изпълнението (с изпълнителното производство)??

[adv_zlatanov]

po мое мнение – не!

[portokal]

...като се задължи съдът служебно да проверява дали Дл не е с обичайно местопребиваване извън територията на РБ.

Съдът и при добро желание не може да го установи това със сигурност. "Обичайно местопребиваване" би трябвало да значи фактическо местопребиваване, не непременно регистриран настоящ адрес в чужбина. И след като няма пълни данни дали и кога едно лице е преминавало границата - понеже не се проверява всеки, - няма как, а особено още на фаза издаване на заповедта, да си сигурен къде пребивава обичайно длъжникът.
Иначе не е никак лошо възможните проверки да се правят преди издаването на заповед.