перемция кога и как?

[djordi]

Може ли да се изисква перемция при кредит дръпнат януари 2007, който е трябвало да бъде погасен януари 2008 г.Цели две години кредитора не е успял да си вземе парите и завежда дело, което естествено печели. Можели да се възрази с перемция

[neutralen]

Не ! За "перемпция" може да се говори, ако са изминали повече от 2 години от последно извършеното действие за принудително изпълнение по образуваното срещу длъжника изпълнително дело.

[djordi]

мерси можели да се възрази на ИЛ,защото делото е било в София ,а кредита е бил отпуснат във Варна. И човека по постоянен адрес е във Варна.
защото ГПК казва:

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.

[bird_of_paradise]

А, ха, ама в онова ГПК, което ти препоръчаха да си купиш , пише за едни срокове и т.н. Сроковете, разбира се, ако броим дните на първата ти тема и тази тук- трябва да са изтекли, което обезмисля разсъждение по въпроса. Като казах срокове, та взех, че се сетих - ти имаш друга тема, чието начало си пръснал из форума, като боб: viewtopic.php?f=27&t=55110&p=529378#p529378 - този кредит, от тази тема, има ли общо с кредита в онази?
`щото ми се видя доста глупаво банката да е бездействала цели 5г.

кредит дръпнат януари 2007, който е трябвало да бъде погасен януари 2008 г.

, ама де да знам.

[djordi]

не това е различно!на един познат е дръпнал е януари 2007 кредита трябжа да го изплати до януари 2008г.А банката го дава на дело април 2010.Минали са почти 2 години!
можели да се позовем на

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.

Осъдил го е СФ съд!

може ли да се възрази срещу този изпълнителен лист, защото не е издаден от районния съд по постоянен адрес на длъжника ?

[bird_of_paradise]

Аааа, ясно- викторината си продължава. Така де, тука е пълно със закрастени... пък и ние нещо сме попрочели . Е, понеже ме мъчат въпроси правни, та да разтоваря малко с кристалното кълбе ( брех, за т`ва не пиша вече, щото докато се уточним, кой, какво, защо и нощта минала).

....един познат е дръпнал е януари 2007 кредита трябжа да го изплати до януари 2008г.А банката го дава на дело април 2010.Минали са почти 2 години!
- ок., забравяме за давност и прочее благини.
можели да се позовем на

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.

- това не знам от къде го преписахте, но е принципно вярно. Принципно! ( и аз да ударя една удивителна )
Осъдил го е СФ съд!
- чудесно, за осъждането, защото ще се научи, че кредит се връща.

може ли да се възрази срещу този изпълнителен лист, защото не е издаден от районния съд по постоянен адрес на длъжника ?

Сега, сериозно: ако ще възразява, че ЗНИ и ИЛ са издадени при неспазена подсъдност- няма никаква полза, защото ще е удар във въздуха. Сега ще питаш и защо. Ами, защото ВКС вече се е произнесъл по този "съществен за развитието на правото въпрос", по който законодателят е замълчал ( щото е като риба на сухо, ама т`ва е друга тема).
Та, да се върнем на ВКС ( нещо от моите архиви):
- допустимо ли е въззивният съд да уважи жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основания, които се различават от визираните в чл. 419, ал. 2 ГПК?- отговорът е твърдо отрицателен, ерго и да пускаш частна жалба - ще загубите време и пари ( особен пари), защото в заповедното нямаш правна възможност да релевираш възражение за липса на подсъдност ( пратете поздрави на онези депутати, които го приеха този ГПК);
- представлява ли направеното от длъжника възражение за неподсъдност основание за обезсилване на разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение?- отговорът е твърдо отрицателен, което обяснява мнението ми за удар във въздуха;
- следва ли районният съд в производството по чл. 417 ГПК служебно да проверява постоянния адрес на физическото лице, посочено като длъжник?- е, ето ти една ябълка на раздора в нашите среди, защото отговорът на този въпрос е витиеват. Принципно им дадоха достъп до НБД Население, заради заповедното производство да проверяват едно-две неща, и пак принципно, когато не я ползват базата данни- няма санкция. А, вярвай, в големите градове, особено столицата, хич беля да губят време за тази информация. Принципно ВКС твърди, че сезираният със заявление съд е задължен да проверява за адреса на длъжника, за да улесни последния и да гарантира защитата му, ама ако се допусне хипотеза, като описаната от теб, това не е нарушение, така щото местната подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК се различава от тази по чл. 105 и сл. ГПК. Найс, а!
Та, ако пуснеш възражение, а пускаш, когато си сигурен, че ще редуцираш нещо от дълга, не за спорта просто - тогава ще получиш искова молба, с разни там книжа, и ако не ти харесва съда- за първи път имаш възможност да правиш възражение за неподсъдност на спора.... ( до тогава СИ повече от сигурно е обезпечил дълга, а може и да го е събрал и приключил ИД /имам такъв случай- сега си спорим/- т`ва пак заради ГПК).

И докато пишех тези неща се сетих, че изтекоха 5г. от смяната на ГПК, та ако имаш нЕкой тарикат ( обикновено са кредитни институции), снабдил се със заповед и ИЛ от зората му ( 2008), стискал го под дюшека и тези дни решил да го извади и върне в употреба образувайки ИД направо не ми се мисли( има хора да мислят, не съм от тях)- каква полза да възразяваш, за каквото и да е, след като съществува чл. 422 ГПК. Така се става крепостен селянин за главница, обезщетения, разноски, лихва, лихва..., която цъка от датата на издаване на заповедта.
Поздрави на всички `убавци от 40-то НС .

п.п. последния абзац го написах, защото се сетих, че преди две години по повод молба за отстраняване грешка по вина на съда депозирах възражение срещу първоначално издадената ЗНИ ( така де, тогава узнахме, че банката ни плете чорапче), но с определение ми отговориха, че поправената заповед не ми била връчена, ерго- избързала съм и възражението е депозирано преждевременно. От тогава ни вопъл, ни стон.

[djordi]

Мерси ,но ГПК го е казал
където е отпуснат кредита там се завежда дело?
и ко става сега
закона е едно делата друго

хубаво си го написал
- чудесно, за осъждането, защото ще се научи, че кредит се връща.

да така е , но ако въпросния човек не е дръпнал кредита, колко подобни случаи има ?
нали затова е съда!
ето дупедатите какво не приеха

по искане на омбудсмана на Република България на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Конституционният съд е сезиран да установи противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм., ДВ, бр. 49 от 2012 г.) поради противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
С искането се оспорва нормата на чл. 417, т. 2 ГПК, с която процесуалният закон е регламентирал издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, установяващи вземания на държавните учреждения, общините и банките.

linkhttp://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=1646

[windlove]

Мерси ,но ГПК го е казал
където е отпуснат кредита там се завежда дело?
и ко става сега
закона е едно делата друго

Сега следва плащане - още повече след като е изтеглил кредит и не го е погасил

[djordi]

a защо тенденциознно не се коментира следното:
Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.

написано тук
http://finhold.eu/krediti/%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BC-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF/
може би доста от делата досега ще хванат дикиш!
Ще обжалвам и ще видим резултатите
а може и по нова тв да ме дадат
тъкмо си купих нова кола!

[bird_of_paradise]

a защо тенденциознно не се коментира следното:
Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.

Мисля, че го коментирах, но щом казваш обратното- гроб съм.

написано тук
http://finhold.eu/krediti/%D0%BD%D0%B5- ... B0-%D0%BF/
може би доста от делата досега ще хванат дикиш!
Ще обжалвам и ще видим резултатите
а може и по нова тв да ме дадат

Мини след време, за да кажеш, какъв точно е бил резултатът от жалбата.

[djordi]

В приложената запис на заповед, като адрес на длъжника е посочено село Първомай, обл.Благоевград, което се намира в териториалния обхват на компетентност на Районен съд – Петрич.

Съгласно чл.411, ал.1 от ГПК, заявлението се подава до районния съд по постоянен адрес или седалище на длъжника.

Предвид така изложеното съдът намира, че така заведеното дело не му е подсъдно, за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като постоянния адрес на длъжника не е в териториалния обхват на компетентност на Районен съд Първомай. С оглед желанието на кредитора, като основание за компетентност, делото е подсъдно на Районен съд – Петрич.

Поради това и така постъпилото Заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 251 по описа за 2008 година на Първомайският Районен съд, следва да се прекрати, а същото да се изпрати на надлежния съд,



С тези съображения и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът



ОПРЕДЕЛИ:



Прекратява производството по частно гражданско дело № 251 / 2008 година по описа на Районен съд – Първомай.

ИЗПРАЩА ч.гр.д. № 251/2008 година, по описа на Първомайския Районен Съд, образувано по Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и 418 от ГПК, по подсъдност на Районен съд – Петрич.



Определението в частта му за прекратяването, подлежи на обжалване с частна жалба от молителя пред Окръжен съд – Пловдив в седемдневен срок от получаване на съобщението за прекратяване на производството.

още

Съгласно чл. 411, ал.1 от ГПК заявлението се подава до районния съд по адрес на длъжника. Кредитора не разполага с възможност да избира къде да подаде Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Същият може да подаде такава единствено по постоянен адрес на длъжника, а посочените длъжници има такъв в гр.Асеновград. Предвид така изложеното съдът намира, че така заведеното дело не му е подсъдно за да издаде исканата заповед за изпълнение, тъй като адресът на длъжника е в гр.Асеновград, попадащ в териториалният обхват на компетенцията на РС Асеновград, то той се явява надлежен такъв. Поради което и така постъпилото Заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 10805/2013 година на ПРС следва да се прекрати, а същото да се изпрати на надлежния съд.

С тези съображения и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по ч.гр.д. № 10805/2013г. по описа на ПРС.

link

http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/062013/062013g/10635313/80562813.htm
link
http://www.rs-parvomay.bg/re6enidela09/00635308/25191608.htm
ко праим ся:)

[kulova]

Чета Ви тука и се чудя: спорите професионално, баете си да не заспите или правите разлика между изпълнителен лист и заповед за изпълнение

[djordi]

Не спориме
Истината е,че всяко ИД и съответно ИЛ издаден от друг РС могат да се оборят и да ги отменят
ако,а не по подадено заявлението до РС по постоянен адрес на длъжника!

[kulova]

Имах предвид единствено число Значи все пак до някъде, сте хванал разликите

[bird_of_paradise]

Имах предвид единствено число Значи все пак до някъде, сте хванал разликите

Не вдянах за кое число става дума, та да поясня:

Чета Ви тука и се чудя: спорите професионално, баете си да не заспите или правите разлика между изпълнителен лист и заповед за изпълнение

Не споря. Нито с профита, нито с познавачи, макар да е факт, че писах, за да не заспя - аз съм само проЗд адвокат. Обесете ме( ако ви стиска , ако можете, и прочее..... ), но това което съм написала е обективирано в О на ВКС

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 531 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. К. Д. от гр. Д., подадена от процесуалния му представител адв. Б срещу определение № 88 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 105/2010г. на Добрички окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено разпореждане № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд и изпълнителен лист № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд. С обезсиленото разпореждане е постановено незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по заявление на Й. К. Д. срещу длъжник М. А. Д. и въз основа на документ по чл. 417 ГПК запис на заповед, издаден на 27.11.2006г. с падеж 31.12.2006г., и издаването на изпълнителен лист, като М. А. Д. е осъдена да заплати на Й. К. Д. сумата 150 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.12.2009г. до окончателното й изплащане.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 410, ал. 2, чл. 419, ал. 2, чл. 38 и чл. 9 ГПК. Инвокира следните доводи: съдът не е взел предвид факта, че в жалбата липсват оплаквания, произтичащи от редовността на документа по чл. 417, т. 9 ГПК; неправилно е приел, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена от териториално некомпетентен съд; съдът не е спазил разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК и не е изпратил делото на Районен съд Генерал Тошево. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е въззивният съд да уважи жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основания, които се различават от визираните в чл. 419, ал. 2 ГПК; представлява ли направеното от длъжника възражение за неподсъдност основание за обезсилване на разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение; следва ли районният съд в производството по чл. 417 ГПК служебно да проверява постоянния адрес на физическото лице, посочено като длъжник. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът М. А. Д. оспорва частната касационна жалба и инвокира възражение за нейната недопустимост, евентуално неправилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да обезсили разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че същите са недопустими поради това, че Добрички районен съд не е местнокомпетентен съд по смисъла на чл. 411, ал. 1 ГПК, тъй като постоянният адрес на длъжника не е в гр. Д.. Изложил е съображения, че следва да се произнесе служебно по допустимостта на разпореждането на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 269 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси са релевантни за делото, тъй като са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция.
По отношение на значимите за спора процесуалноправни въпроси не е формирана съдебна практика и тъй като се налага тълкуване на разпоредбите на чл. 419, ал. 2 във връзка с чл. 411, ал. 1 ГПК са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Местната подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК се различава от местната подсъдност на общия исков процес, уредена в чл. 105 и следващите от ГПК. За наличието на местна компетентност в заповедното производство районният съд следи служебно за разлика от исковото производство, тъй като в заповедното производство не съществува правна възможност длъжникът да направи възражение за нейната липса. Спазването на уредената в чл. 411, ал. 1 ГПК местна подсъдност е от значение за защитата на длъжника. Смисълът заявлението да бъде подадено в районния съд по постоянния адрес на длъжника – физическо лице е длъжникът да бъде по-лесно намерен и заповедта да му бъде връчена в разумни срокове с оглед целта на заповедното производство за бързо, лесно и ефективно изпълнение на неоспорените вземания. Идеята е да не се стигне до принудително изпълнение срещу длъжник, на който не е гарантирано участие в производството чрез връчване на заповедта за изпълнение с оглед упражняване правото му на възражение по чл. 414 ГПК.
След като длъжникът е уведомен за заповедта за незабавно изпълнение, за него съществува възможност да защити правата си, ако счита, че не дължи сумата, като подаде възражение и обжалва разпореждането за незабавно изпълнение само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 ГПК. При разглеждане на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение въззивният съд е ограничен от основанията по чл. 419, ал. 2 ГПК. Направеното от длъжника възражение за неподсъдност в частната жалба не представлява основание за обезсилване на разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение, тъй като целта на заповедното производство е изпълнение на задълженията, ако длъжникът не ги оспорва, като се избегне исковият процес. С подаване на възражение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в преклузивния срок длъжникът реализира правата си и ако документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, не е редовен от външна страна, разпореждането за незабавно изпълнение ще бъде отменено. От друга страна, при предявяване на установителния иск от заявителя следва да бъде спазена местната подсъдност, предвидена за общия исков процес, а ако съответните разпоредби бъдат нарушени, ответникът по иска ще има право да направи възражение за местна подсъдност. В настоящия случай ответницата не е лишена от право на участие, същата е подала възражение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, в която обаче не е посочила основанията по чл. 419, ал. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на въззивния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което разпореждането за незабавно изпълнение да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 88 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 105/2010г. на Добрички окръжен съд, гражданско отделение и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

[kulova]

Вас никой няма да Ви беси . В определен момент спора се изчерпа и се избяга в страни от темата. Споделям твърденията Ви още повече, че и става въпрос за различни изпълнителни основания при двете хипотези по действащия ГПК.

[djordi]

Защо практиката е такава,че кредиторът да съди длъжника в друг РС от постояния му регистриран адрес.
Друго не мога да разбера,защо след като престъплението /отпуснатият кредит/ е отпуснат в един окръг, го съди от друг окръг районен съд .Смешно нали?

[nikol52100]

Смешно е. От кога отпускането на кредит е престъпление

[djordi]

невръщането му е!!!
сори невърнат кредит

[bird_of_paradise]

Ти още ли се вихриш?!?
При толкова дъвкане не ти ли станА ясно, че правата ти не са нарушени? Общо взето споделям написаното от ВКС, така щото важно е за всеки длъжник да си получи заповедта ( което ти е осигурено, след като толкова време си блъскаш главица над неща, които не разбираш) и след това да възрази, ако не му харесва ситуацията.
Е, к`ъв точно ти е проблема?

Мястото на престъплението( отпускане на кредита) няма нищо общо в случая. Повтаряй си го, докато запомниш.
Защо съда да е виновен ?- той ли харчи тея пари от кредита?!? Като ги тегли- него пита ли го някой? Ей, като започнете да пишете така и.. леко ме влудява човешката наглост.
Съда да не е врачка, че да знае кой точно е постоянния адрес на длъжника? Заявителят е посочил този адрес- съда да го подлага на съмнение. И що?
Да не отварям дума, че в това глобално село всеки се мести като във Великото преселение и забравя, че има задължения, които не е изпълнил ( да кажем да се регистрира, с което ще афишира местонахождението си, по ягодите). ... ей, наскоро се загледах в сигнатурата на колега- на латински, но много точна - за чуждата сламка и собствената греда...