Колеги, темата за дознателите явно напоследък стана пак на мода покрай конкурсите.
А как мислите, в състояние ли са дознателите да поемат делата, които им "слагат в кошничката"?
Това според мен само хора, които или хабер си нямат от света, или просто искат да хвърлят пясък в нечии очи, могат да го измислят.
Да не бъда разбрана погрешно, в никакъв случай не искам да кажа, че дознателите са некадърни и прости или нещо подобно. Казвам само, че не са подготвени за такова нещо. Не са подготвени сега, няма да са подготвени след половин година, нито след една. МВР може да се бие в гърдите, че сега назначавали отлично подготвени и "квалифицирани" кадри с юридическо образование. Спор няма, университетите бълват много прекрасни юристи, но за съжаление с нулев практически опит (ами пък няма как да ги изстрелват и с опит), които обаче въобще не виждам кой в системата на МВР ще обучи и за колко време. Да не говорим, че за да се направи такава промяна, първо трябва да се помисли за създаване на много по-тясно специализирани отдели или звена /или както и да се нарекат/, които да разследват по-тесен кръг П-я, да се подготвят хора конкретно за тях, защото не можеш да очакваш хора, които не са били специалисти по нищо, изведнъж да станат специалисти по всичко /то това трябваше да се направи и преди тази промяна, пък за сега да не говорим/.
Много си е права Т.Дончева като казва, че според нея "за по-малко от 3 - 4 години, хората, които сега приемат в МВР с висше юридическо образование и за които се предвижда да се занимават само с дейност по разследването, не могат да постигнат една нормална кондиция на разследващите в МВР, която да им позволи да поемат по-голямата част от делата" - е, това си е самата истина.
Ха сега на бас, че ако тия промени се приемат, ще ни се завие свят от хвъркащи дела първо от следствието към МВР, после обратно на принципа "ние ще им ги дадем сега, пък те ще ни ги върнат после", било "поради фактическата и правна сложност на случая", било поради неприключване на полицейското производство в продължение на два месеца, при което прокурорът ЗАДЪЛЖИТЕЛНО преобразува полицейското производство в предварително производство.
Любопитно ми е да прочета мнението ви по темата
- Дата и час: 24 Дек 2024, 20:17 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Дознателите и промените в НПК
|
|
15 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Дознателите и промените в НПК
Не мисля, че сегашният дознателски апарат може да поеме делата, които сега са от компетентността на следствието. Ако смятат да реализират тази реформа, дознателите, всички без изключение, трябва да бъдат юристи. Имаше преди 2-3 год. един много смешен случай, още бях стажант и един ден с патрона ми отиваме с клиент, викан по дознание Х. Е да де дознателя каза “адвокат х х х, моля ви помогнете ми малко, че това ми е 2-ро дознание”. Вмъквам, не беше юрист момчето, а студент 1 курс задочно икономика.
- Гери
Re: Дознателите и промените в НПК
Значи аз имам предвид, че дори хората с юридическо образование, които сега назначават, стават направо от студентската скамейка или в най-добрия случай имат някакъв минимален стаж като адвокати /в повечето случаи "на книга"/ и колкото и да са амбициозни и искащи да се научат, ако няма кой да им покаже някои неща "от кухнята", нищо няма да се получи.
- хулиганка
хулиганка
Чл. 131. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Предишен текст на чл. 131 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване телесна повреда:
12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди,
наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.
Прочети внимателно подчертаното
12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди,
наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.
Прочети внимателно подчертаното
- nikito
Re: хулиганка
Няма проблеми, аз съм навсякъде! :)))) Тукашната тема май и без това не буди особен интерес. Така и така сме почнали да ги месим, мисля че ти беше питал за изпита в Русе - ще е на 29.09.
- хулиганка
Re: хулиганка
а от къде имаш тази информация...в страницата на рдвр-русе май не видях подобна обява.
- jo
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 30 Окт 2004, 22:07
Re: хулиганка
blagodarq ti.Ve4e razbrah. Ti tam li si si podala dokumentite? Moje i da se vidim:))) , ako iska6. Moje i da stanem kolegi tam.Znae li 4ovek.:))
- nikito
Re: хулиганка
а срокът за подаване на документи изтече ли и къде се подават ако не е?
- jo
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 30 Окт 2004, 22:07
Re: хулиганка
srokat izte4e predi 4 dena. Ti ot Ruse li si? Probvai se v biuroto po truda.4uh , 4e 6te ima konkurs za mladi specialisti. Ti kade si zavar6il? Moje da se poznavame.
- nikito
Re: Дознателите и промените в НПК
моето мнение е в този "коментар", който обаче, след като го написах преди около месец, не видях смисъл да го публикувам...
Факт е, че процесуалните закони определят правилата за функциониране на системата на правораздаването. Промени в нормативната база, касаеща наказателноправната материя се правят още началото на демократичните промени и всяка една политическа сила, която идваше на власт започаваше реформите в наказателното право с мотивите,че ни е необходима нова законова рамка, която да отговаря на потребностите на гражданите и да защитава сигурността им. С течение на времето се оказваше, че една част от тези промени са неефективни и се търсеше нов начин за отстраняване на недостътъците. Говореше се за еволюиране на престъпността, което налага по-крупни мерки за противодействие. Едва в последните години обаче и то най-вече, като че ли, по настояване отвън бе решено да се предприема смелия ход – преустрояване на органите на досъдебното производство, чрез засилване на ролята на полицията като разследващ орган. Мотивите на МВР са, че в системата се нзначават млади професионалаисти и юридическо образование, които са с модерно мислене и не са обременени от старите несъвършенства на законодателсатвото. Друг мотив, който изтъкват управляващите като аргумент в защита на готвените промени, това е бавността на производствата. Сегашният НПК предвижда двумесечрен срок за завършване на предвароително производство. По искане на следователя окръжният прокурор може да продължи срока шест месеца. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока до девет месеца. Полицейското производство завършва по закон за един мсесец. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец. Съществува и възможност, по преценка на прокурор, производството да се преобразува от полицейско в предварително. С новите промени се цели следното – засилване ролята на полицевйското производство, включително и чрез конституционна регламентация, и ограничаване на възможността за преобразуванетото му в предварително производство. Какво означавяа на практика това – преди да предаде материалите по делото на прокурор, дознателят ще има едномесечен срок за събиране на доказателства уличаващи дадено лице в извършване на престъпление. Тук възниква въпросът – достатъчен срок ли е това, при положение, че има престъпления, които не могат да бъдат разкрити и доказани с години. Как за един месец младият, образован и квалифициран дознател ще успее да убеди работещият от години в системата прокурор, че човекът, който е споменат в полицейската преписка е именно извършителят на дадено престъпление. Може да се получи така, че досегашните обвинения, че полиция и прокуратура работят, а съдът освобождава поради липса на доказателства, да се преобърнат в смисъл, че дознателите работят със светкаевична скорост, вършат за месец това, което следователите “влачат” с години, а прокуратурата не внася обвинителни актове, защото смята, че липсват достатъчно доказателства. Може и да се получи именно обратното – да се постигне онази бързина и координация между службите за които всички ангажирани власти и институции говорят, а всички потърпевши граждани очакват да е налице. Със сигурност обаче ще е необходимо време и за възприемане на промените и за получаване на видими резултати.
Исторически погледнато правото е консервативно. Години наред едни и същи закони действат по различен начин в различно време, тълкуват се различно, но в основата си целят един и същ резултат. Именно затова няма нищо смущаващо в поредните промени, идеята обаче този път е те да са за добро в двояк смисъл – ускоравяне на приемането ни в ЕС и превенция срещу престъпността. Не че преди не имало организирана престъпност. Или че след приемането на промените показните убийства ще спрат. Промяната на нормативната база цели и нещо друго, нещо встрани от престъпността и тероризма. Приемането ни в ЕС поставя изискването законодателството ни да е хармонизирано с това на страните-членки на съюза. Това, че един европейски експерт като Байрън Дейвиз идва тук и казва в доклад, че страната ни не се е прборила с организираната престъпност не трябва да поставя акцента на промените единствено в светлината на борбата с престъпността. Пътят, който България е поела, налага своите изисквания и те трябва да бъдат изпълнени, след като са залегнали като ангажимент. Иначе още много години може да се говори за това дали да се затварят електроцентрали, дали да се продават държавни монополи, дали да се променят закони. За някои това е злоупотреба с национални интереси и отказ от суверенитет, за други – изпълнение на ангажименти и създаване на партньорски отношения. Откъдето и да се погледне обаче, реформите в страната са необратим процес, затова различията в мненията са добре дошли само ако са в името на конструктивните действия и само ако се налагат като коректив за неправилни решения.
Организирана престъпност в България има, а мерките за борба с нея все още се бавят заради липса на консенсус между ангажираните с проблема институции. Това са най-честите изводи, които се правеха в последните дни и месеци. И европейски експерти, и органи на изпълнителната власт, и магистрати, и депутати говорят за необходимостта от реформа на съдебната система, но явно липсва единно мнение по въпроса за законовия облик, с който трябва да се обгърне реформата. След затварянето на гл. 24 "Правосъдие и вътрешни работи" стана ясно, че сериозната работа тепърва предстои. На всички вече е ясно, че предстои да бъде подписан присъединителният договор на България с ЕС. Еуфория обаче няма, защото има още работа за вършене. Управляващи и опозиция вече очакват да видят готвените от МП и МВР промени на наказателните ни закони. От друга страна, следователи и дознатели преразпределят правомощия на принципа "това си е мое, но и другото не си го давам". В крайна сметка следователите може да останат само с "утехата", че са магистрати и ще разследват тежки престъпления, а дознателите да се превърнат в основен фактор в досъдебната фаза на процесите.
Процесът на прехвърляне на правомощия от съдебната към изпълнителната власт обаче е необратим. За да няма съмнение по въпроса министърът на правосъдието потвърди намерението на управляващите да бъде създадена конституционна основа за полицейското разследване.
Да речем, че проблемът с досъдебната фаза на наказателния процес е решен. Остава практическата част - как тези промени ще спомогнат с борбата с организираната престъпност. "От началото на годината сме задържали оръжие, колкото на един мотострелкови батальон на армията", каза главният секретар на МВР, което е поредното доказателство, че независимо от това кой ще води досъдебната фаза на процеса, трябва първо да се стигне до процес. А до такъв ще се стига като се повиши разкриваемостта на престъпленията. Това обаче няма да стане само с промени на НПК. През лятото бе подписано споразумение между прокуратура, следствие и полиция за взаимодействие и координация. Показните убийства обаче продължават. Явно представителите на престъпния свят са били на лятна почивка по времето, когато е подписвано споразумението и не се страхуват.
В МВР също се бяха настроили за почивка и се появи докладът на европейския експерт Байрън Дейвис, в който страната ни бе критикувана именно на база организирана престъпност. Тогава от МВР бяха категорични - необходим ни е закон срещу тероризма, по подобие на тези в Западна Европа и САЩ. Според юристи обаче липсва конституционна основа за това. В крайна сметка , както често се получава, излиза, че има воля за промени, но основният закон, който всъщност претърпя миналата година промени именно в частта си за съдебната власт, не позволява дa бъдат извършени. Позициите се уравновесиха - промени ще има, тероризмът ще се преследва с по-голяма строгост на закона, но кодификацията ще се запази. Юристите отново имаха тежката дума по въпроса за законовата рамка на промените. Кодификацията ни е световно достижение и не трябва да се нарушава, категорични са те. Остава да се изчака края на септември, когато експерти ще предложат готовите законопроекти. В най-добрия случай ще се подобри борбата с организираната престъпност. В противен случай през 2007 година престъпниците ни ще бъдат свободни европейци.
Факт е, че процесуалните закони определят правилата за функциониране на системата на правораздаването. Промени в нормативната база, касаеща наказателноправната материя се правят още началото на демократичните промени и всяка една политическа сила, която идваше на власт започаваше реформите в наказателното право с мотивите,че ни е необходима нова законова рамка, която да отговаря на потребностите на гражданите и да защитава сигурността им. С течение на времето се оказваше, че една част от тези промени са неефективни и се търсеше нов начин за отстраняване на недостътъците. Говореше се за еволюиране на престъпността, което налага по-крупни мерки за противодействие. Едва в последните години обаче и то най-вече, като че ли, по настояване отвън бе решено да се предприема смелия ход – преустрояване на органите на досъдебното производство, чрез засилване на ролята на полицията като разследващ орган. Мотивите на МВР са, че в системата се нзначават млади професионалаисти и юридическо образование, които са с модерно мислене и не са обременени от старите несъвършенства на законодателсатвото. Друг мотив, който изтъкват управляващите като аргумент в защита на готвените промени, това е бавността на производствата. Сегашният НПК предвижда двумесечрен срок за завършване на предвароително производство. По искане на следователя окръжният прокурор може да продължи срока шест месеца. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока до девет месеца. Полицейското производство завършва по закон за един мсесец. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец. Съществува и възможност, по преценка на прокурор, производството да се преобразува от полицейско в предварително. С новите промени се цели следното – засилване ролята на полицевйското производство, включително и чрез конституционна регламентация, и ограничаване на възможността за преобразуванетото му в предварително производство. Какво означавяа на практика това – преди да предаде материалите по делото на прокурор, дознателят ще има едномесечен срок за събиране на доказателства уличаващи дадено лице в извършване на престъпление. Тук възниква въпросът – достатъчен срок ли е това, при положение, че има престъпления, които не могат да бъдат разкрити и доказани с години. Как за един месец младият, образован и квалифициран дознател ще успее да убеди работещият от години в системата прокурор, че човекът, който е споменат в полицейската преписка е именно извършителят на дадено престъпление. Може да се получи така, че досегашните обвинения, че полиция и прокуратура работят, а съдът освобождава поради липса на доказателства, да се преобърнат в смисъл, че дознателите работят със светкаевична скорост, вършат за месец това, което следователите “влачат” с години, а прокуратурата не внася обвинителни актове, защото смята, че липсват достатъчно доказателства. Може и да се получи именно обратното – да се постигне онази бързина и координация между службите за които всички ангажирани власти и институции говорят, а всички потърпевши граждани очакват да е налице. Със сигурност обаче ще е необходимо време и за възприемане на промените и за получаване на видими резултати.
Исторически погледнато правото е консервативно. Години наред едни и същи закони действат по различен начин в различно време, тълкуват се различно, но в основата си целят един и същ резултат. Именно затова няма нищо смущаващо в поредните промени, идеята обаче този път е те да са за добро в двояк смисъл – ускоравяне на приемането ни в ЕС и превенция срещу престъпността. Не че преди не имало организирана престъпност. Или че след приемането на промените показните убийства ще спрат. Промяната на нормативната база цели и нещо друго, нещо встрани от престъпността и тероризма. Приемането ни в ЕС поставя изискването законодателството ни да е хармонизирано с това на страните-членки на съюза. Това, че един европейски експерт като Байрън Дейвиз идва тук и казва в доклад, че страната ни не се е прборила с организираната престъпност не трябва да поставя акцента на промените единствено в светлината на борбата с престъпността. Пътят, който България е поела, налага своите изисквания и те трябва да бъдат изпълнени, след като са залегнали като ангажимент. Иначе още много години може да се говори за това дали да се затварят електроцентрали, дали да се продават държавни монополи, дали да се променят закони. За някои това е злоупотреба с национални интереси и отказ от суверенитет, за други – изпълнение на ангажименти и създаване на партньорски отношения. Откъдето и да се погледне обаче, реформите в страната са необратим процес, затова различията в мненията са добре дошли само ако са в името на конструктивните действия и само ако се налагат като коректив за неправилни решения.
Организирана престъпност в България има, а мерките за борба с нея все още се бавят заради липса на консенсус между ангажираните с проблема институции. Това са най-честите изводи, които се правеха в последните дни и месеци. И европейски експерти, и органи на изпълнителната власт, и магистрати, и депутати говорят за необходимостта от реформа на съдебната система, но явно липсва единно мнение по въпроса за законовия облик, с който трябва да се обгърне реформата. След затварянето на гл. 24 "Правосъдие и вътрешни работи" стана ясно, че сериозната работа тепърва предстои. На всички вече е ясно, че предстои да бъде подписан присъединителният договор на България с ЕС. Еуфория обаче няма, защото има още работа за вършене. Управляващи и опозиция вече очакват да видят готвените от МП и МВР промени на наказателните ни закони. От друга страна, следователи и дознатели преразпределят правомощия на принципа "това си е мое, но и другото не си го давам". В крайна сметка следователите може да останат само с "утехата", че са магистрати и ще разследват тежки престъпления, а дознателите да се превърнат в основен фактор в досъдебната фаза на процесите.
Процесът на прехвърляне на правомощия от съдебната към изпълнителната власт обаче е необратим. За да няма съмнение по въпроса министърът на правосъдието потвърди намерението на управляващите да бъде създадена конституционна основа за полицейското разследване.
Да речем, че проблемът с досъдебната фаза на наказателния процес е решен. Остава практическата част - как тези промени ще спомогнат с борбата с организираната престъпност. "От началото на годината сме задържали оръжие, колкото на един мотострелкови батальон на армията", каза главният секретар на МВР, което е поредното доказателство, че независимо от това кой ще води досъдебната фаза на процеса, трябва първо да се стигне до процес. А до такъв ще се стига като се повиши разкриваемостта на престъпленията. Това обаче няма да стане само с промени на НПК. През лятото бе подписано споразумение между прокуратура, следствие и полиция за взаимодействие и координация. Показните убийства обаче продължават. Явно представителите на престъпния свят са били на лятна почивка по времето, когато е подписвано споразумението и не се страхуват.
В МВР също се бяха настроили за почивка и се появи докладът на европейския експерт Байрън Дейвис, в който страната ни бе критикувана именно на база организирана престъпност. Тогава от МВР бяха категорични - необходим ни е закон срещу тероризма, по подобие на тези в Западна Европа и САЩ. Според юристи обаче липсва конституционна основа за това. В крайна сметка , както често се получава, излиза, че има воля за промени, но основният закон, който всъщност претърпя миналата година промени именно в частта си за съдебната власт, не позволява дa бъдат извършени. Позициите се уравновесиха - промени ще има, тероризмът ще се преследва с по-голяма строгост на закона, но кодификацията ще се запази. Юристите отново имаха тежката дума по въпроса за законовата рамка на промените. Кодификацията ни е световно достижение и не трябва да се нарушава, категорични са те. Остава да се изчака края на септември, когато експерти ще предложат готовите законопроекти. В най-добрия случай ще се подобри борбата с организираната престъпност. В противен случай през 2007 година престъпниците ни ще бъдат свободни европейци.
- !
Re: Дознателите и промените в НПК
Лошото е,че промените в НПК и орязването на кръга на действие на следователите не става с чиста и перфектно изпипана процедура,спазвайки нормативната база,а с вратичка в Конституцията.Така ли ще се приемат закони в бъдеще?!?! Ще правим радикална промяна в правораздаването.И то как? като въртим по килифарски и тълкуваме законите както ни отърва.Т.е. както дявола тълкува евангелието.
Според мен проблема не е толкова в следователите,нито в дознателите,които все не можели да съберат доказателства.Проблема е,че има хиляди възможности за протакане.От връщане безцелно на делата,до вадене на болнични.Ограничи ли се тази възможност за протакане,нещата ще се подобрят.Ако си престъпник и знаеш,че няма мърдане от закона,няма да търсиш начини да се "оправиш".
Сега трябва да си луд ако като обвиняем не се възползваш от многото начини да се протака едно дело.
Според мен проблема не е толкова в следователите,нито в дознателите,които все не можели да съберат доказателства.Проблема е,че има хиляди възможности за протакане.От връщане безцелно на делата,до вадене на болнични.Ограничи ли се тази възможност за протакане,нещата ще се подобрят.Ако си престъпник и знаеш,че няма мърдане от закона,няма да търсиш начини да се "оправиш".
Сега трябва да си луд ако като обвиняем не се възползваш от многото начини да се протака едно дело.
- наблюдател
Re: Дознателите и промените в НПК
Абсолютно съм съгласна, бих определила това, което правят в момента законотворците ни не като заобикаляне на Конституцията, а направо като игра на ръгби, при която тя е противникът.
Сега на практика ще се получи така, че основна дейност на следователите ще е разследването на престъпления, извършени от непълнолетни, които наистина не са малко и тенденцията за съжаление е да стават още повече, но пък по правило не се отличават с особена сложност. А за да не затъпяват, през няколко години може и да си разнообразят живота с някое умишлено убийство, изнудване, "печатница за пари", принудително изтръгване на признания или пък лъжесвидетелстване /за последните две шансът е като този да удариш 6-ца от тотото/. А, всъщност ще имат и друго много интересно и полезно занимание - да гледат сеира на дознателите, които ще си разпитват уличения или свидетеля пред тях в качеството им на "разследващи магистрати" /хм, това може би е измислено, за да се даде на дознателите възможност да си правят консултации със следователя за това как да си водят дознанието/.
Сега на практика ще се получи така, че основна дейност на следователите ще е разследването на престъпления, извършени от непълнолетни, които наистина не са малко и тенденцията за съжаление е да стават още повече, но пък по правило не се отличават с особена сложност. А за да не затъпяват, през няколко години може и да си разнообразят живота с някое умишлено убийство, изнудване, "печатница за пари", принудително изтръгване на признания или пък лъжесвидетелстване /за последните две шансът е като този да удариш 6-ца от тотото/. А, всъщност ще имат и друго много интересно и полезно занимание - да гледат сеира на дознателите, които ще си разпитват уличения или свидетеля пред тях в качеството им на "разследващи магистрати" /хм, това може би е измислено, за да се даде на дознателите възможност да си правят консултации със следователя за това как да си водят дознанието/.
- чушката
Re: Дознателите и промените в НПК
Относно разликите в квалификацията на дознателите и следователите,нека да не си правим илюзии в посока видите ли ,следователите са много по-кадърни и компетентни от дознателите.Това почти не е вярно.Свидетели сме на това,че дознатели вече стават хора с юридическо образование.В повечето случаи те са връстници на следователите.Завършили са сходни или едни и същи факултети и техните знания са плод на българската образователна система.Така,че за разлики в квалификацията не може да се говори.Просто сега е модерно да се обвиняват дознателите за всичко.Но в някои случаи те са по добре подготвени от следователите защото те не са канцеларски обитатели,а са на предната линия.Правят огледи,изземват доказателства ,работят по горещи следи.
А следователя какво прави понякога? Стои си и като му се обадят от РПУ,че има престъпление той се чуди как да се измъкне.Нерядко казва на полицаите : Абе вие там образувайте дознание,или разпитайте на протокол за разпит всички пък аз утре като дойда на работа ще видим.
Свидетел съм бил на извършен грабеж на 5 кг.злато където следователката отказа да посети случая с аргумента,че няма данни,че деянието е квалифицирано за да започне предварително производство .Тази 25 годишна сладурана първо искаше стоково-оценъчна експертиза на стойността на златото за да види,че е в особено големи размери и тогава да почне да работи по случая.Посъветва полицаите да образуват дознание.Е след като се обадиха на прокурора тя довтаса,но трябва ли така да се действа бе,джанъм.
Докато спорят следствие ли е или дознание престъпниците кой зане къде са отишли вече.
А следователя какво прави понякога? Стои си и като му се обадят от РПУ,че има престъпление той се чуди как да се измъкне.Нерядко казва на полицаите : Абе вие там образувайте дознание,или разпитайте на протокол за разпит всички пък аз утре като дойда на работа ще видим.
Свидетел съм бил на извършен грабеж на 5 кг.злато където следователката отказа да посети случая с аргумента,че няма данни,че деянието е квалифицирано за да започне предварително производство .Тази 25 годишна сладурана първо искаше стоково-оценъчна експертиза на стойността на златото за да види,че е в особено големи размери и тогава да почне да работи по случая.Посъветва полицаите да образуват дознание.Е след като се обадиха на прокурора тя довтаса,но трябва ли така да се действа бе,джанъм.
Докато спорят следствие ли е или дознание престъпниците кой зане къде са отишли вече.
- наблюдател
15 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта