Казус на държавен изпит в БСУ

[daniela_valkova]

Светла Панайотова и Даниел Иванов сключили брак през 2005г. През 2017г. отношенията им се влошили и заговорили за развод. В края на годината, съпругът заминал в Лондон по бизнес въпрос и казал на съпругата си, че като се върне ще оправят въпроса с развода, като през това време може да остане в семейното жилище.
След като заминал, С.П. продала на известен столичен антиквар една тоалетка, три стола и маса, които били наследство на Д.И. от прабаба му, както и 3 картини, придобити по време на брака. Всички на стойност 47 000 лв.
Съпругът се завърнал и видял какво е станало, подал иск в съда. Извикали приятелка на С.П. - Ивана Канчева, като тя казала, че Даниел Иванов разрешил на съпругата си да продаде горепосочените вещи.
Съдът, с оглед допълнителни доказателства, не приел информацията, дадена от И.К. и решил делото.

Въпроси:
1. Извършила ли е престъпление С.П.?
2. Квалифицирайте деянието на С.П. Възможно ли е да отпадне наказуемостта?
3. Ако приемем, че И.К. е обвинена в лъжесвидетелство по чл.290 НК, в кой момент може да й се търси отговорност?
4. Кой може да се конституира като граждански ищец и граждански ответник?

Лицата не са с имената, дадени на изпита. Това е казус от държавен изпит, проведен на 15.03.2017г. в Бургаски свободен университет.

[ivanov_p]

Изпити с подобни "казуси" не трябва да се провеждат. Казус се решава не по разказ, а по доказателства.
Налице ли е престъпление и как да се квалифицира? Къде в казуса е показано намерението на булката за да се определи състава? По кое от текста се разбира дали относно личните вещи на съпруга е налице разпореждане с чуждо като със свое или отнемане с цел своене? Получените пари в къде са? По увеселителни заведения и игрални зали, за лечението на децата или ремонт на общото жилище, защото определено ще има разлика ако с тях е платена операцията на любовника, на децата от брака или на майката на съпруга.
Съпругът подава иск, очевидно граждански. Разпитан е свидетел относно личното му възприятие и личен извод за съдържанието на разговори между съпрузи. На какви обстоятелства ще е обвинението в лъжесвидетелстване? Лъжесвидетелстването е умишлено затаяване или казване на неистина пред надлежния орган за обективно станали събития. Хората възприемат фактите по различен начин и ги представят различно което не означава, че лъжесвидетелстват. За да има лъжесвидетелстване трябва да се докаже конкретно, че свидетелят умишлено е излъгал, а не просто казаното да не се цени заради "допълнителни доказателства". В рамките на хипотезите и ако съдът чрез "допълнителните доказателства" е установил, че свидетелката умишлено е излъгала ще е налице лъжесвидетелстване от момента на разпита доколкото няма данни показанията да са били оттеглени. Заедно с това трябва да се повдигне и обвинение за склоняване, което може да стане едновременно, а по-добре след разпит на лъжесвидетелката.

Не се интересувам от наказателното безправие настанало из страната последните 15-20 години, но основата на квалификацията не е в кратуните на законодатели и съдии, а в главата на дееца. Това намерение се изследва в процеса и затова се започва със СПЕ. Какви са тези подмятащи се наказателни казуси, където няма нищо за намерението и как се решават? По телевизията казват, че всички вещи над сто години трябва да се регистрират до определена дата или подлежат на конфискация а собственика на глоба. Брат ми е в чужбина и аз и сестра ни му продаваме антиките, след което аз прибирам част от парите и ги харча като свои, а сестра ни му ги пази или ги харчи за лечение на родителите ни, грижата за които е нравствен дълг и на брат ни в чужбина. Какво правим с казуса без тези пояснения? Кой крал, кой вършил нещо без натоварване? Кражба или своене, ако тръгвайки за чужбина брат ни ми ги е оставил да ги пазя?

[daniela_valkova]

Искам да направя уточнението, че цитирам по мои записки веднага след държавния изпит. Възможно е да съм изпуснала изречение от казуса, но данните вътре са такива, каквито съм ги записала. До колкото си спомням, пишеше, че е доказано, че лъжесвидетелства от някакви допълнителни доказателства, които не бяха изброени какви са точно.
Другото, което се сещам е, че приятелката на съпругата казала, че чула в телефонен разговор как съпругът дава съгласие да се продадат вещите. Повече информация по казуса мисля, че нямаше.
Решението ми се въртеше около чл.206 НК като уточних допълнителни хипотези.

[bvoykov]

Здравейте! Аз късно видях темата, всъщност днес я видях, защото преди това имаше една друга тема за друг казус от държавен изпит, която следях, но като цяло разделът се "засенчва" главно от темата за магистратските конкурси и затова не съм успял да ѝ обърна внимание по-рано.

Съгласен съм с правната квалификация, че става въпрос за престъпление по чл. 206 НК - обсебване. Вещите са на стойност 47 000 лв., тази величина има отношение към това дали следва деецът да се подведе под квалифициран състав на големи или особено големи размери. Съгласно ТР № 1/1998 г. по т.д. № 1/1998 г. на ОСНК при определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Не знам дали в казуса са ви дали каква е била МРЗ към датата на деянието, щото понякога това се прави на такива казуси. В практиката това е лесно проверимо и затова не би трябвало да затрудняват решаващите с излишни формалности. През 2017 г. МРЗ е била 460 лв. 460х70=32 200, при което е видно, че предметът на престъплението в размер на 47 000 лв. надхвърля 70 пъти МРЗ, тоест квалифициращият признак "големи размери" е налице. За особено големи размери е необходимо предметът на престъплението да е над 64 400 лв. По отношение на лъжесвидетелстването, чл. 292 НК предвижда поощряващи разпоредби в случаите, когато свидетелят се откаже от лъжливите си показания пред надлежен орган на властта преди влизането на присъдата или решението в сила по делото, пред което е дал лъжливите си показания, и преди да е възбудено наказателно производство срещу него за лъжесвидетелстване, тоест тези предпоставки са кумулативна даденост. Във връзка с последния въпрос, отговорът се съдържа в съответните разпоредби на НПК.

[first_order]

Мани Мани, както викат в Бургас. "Колеги" "юристи", не очаквах че толкова елементарен казус ще ви спъне така левашки като. Първо независимо от размера на обсебеното не обръщате внимание на един очевиден факт. На първо място бракът между съпрузите не е разторгнат. Налице е семейноправна връзка, на която преимуществено отстъпва наказателната репресия. Де факто квалификацията ви тук верно е обсебване в големи размери. Съгласно чл.218в, т.2 НК измежду които е общото понятие за обсебване (вкл. в големи размери) се казва за кои случаи (съпрузи) се подава "тъжба" (до съда). Тъжбата определя процесуалния ред за разглеждане на делото, както и качеството на страните в него и поради тази причина е внесен иск в съда (нали не очаквате на толкова съществен въпрос да използват думата "тъжба" която веднага да светне лампите на студентите). Какъв осъдителен иск по гражданскоправен ред ви жужи в главите при положение че явно се касае наказателноправен казус.
Във връзка с отпадане на наказуемостта това е въпрос от гледна точка на процесуалния ред по делото а именно на такова от ЧХ.
Изуитския отговор на въпроса от кой момент се носи наказателна отговорност по чл.290 от предходния пост намирам за неуместен и не по същество. Въпросът тук е конкретен - от кой момент може да се търси наказателна отговорност. Отговорът е ясен, от момента на даването на лъжливите показания. Какво следва да направи прокурорът е да поиска в края на заседанието копие от съдебния протокол в който лъжесвидетеля е заявил неистина. Предоставеният от съда протокол в случая ще представлява законния повод и достатъчното данни за образуване на ДП за престъпление по чл.290. Да се чака да влезе присъдата в сила, та чак тогава да се започва разследване за извършено пред първоинстанционен съд деяние противоречи на служебното начало в работата на прокурора и разследващите (тук съда няма задължение да докладва за извършено пред него лъжесвидетелстване, а е изцяло в неговите правомощия). Обърнете внимание на израза "наказуемостта отпада" което не е същото като "не се възбужда наказателно преследване, а образуваното се прекратява".Именно поради тази причина нищо не спира прокурора да си образува ДП и да си привлече лъжесвидетеля като обвиняем, а дори и да се отметне в последствие да е неприложимо 292 (тъй като лицето е привлечено и липсва втората кумулативна предпоставка) но пък да се вземе предвид при индивидуализацията

[bvoykov]

Не съм имал нищо предвид, че трябва да се чака влизането на присъдата в сила, няма такова нещо и в практиката, както Вие правилно посочвате, също няма. Условията за отказ от лъжливите свидетелски показания са кумулативна даденост и гласят до влизане на съдебния акт по делото в сила и преди повдигане на обвинение. Делото може да не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, но ако по времето, когато същото се разглежда, бъде образувано ДП за лъжесвидетелстване, то предпоставките за отпадане на отговорността вече няма да са налице. Иначе съм съгласен с изложените аргументи за това, че е налице престъпление от частен характер. Аз мисля, че ги бях включил в поста си, но тъй като известно време не бях на компютъра, а бях почнал да пиша поста, написаното от мен се беше изтрило и не обърнах внимание кое от написаното от мен се е постнало. Както и да е. Под отпадане на наказуемостта, аз считам, че въпросът е бил по-скоро зададен като "може ли деецът да бъде освободен от изтърпяване на наказанието" и именно самата формулировка на въпроса ме подсети да проверя чл. 281в. НК, защото в чл. 414, ал. 1, т. 3 НПК е предвидена възможност по искане на частния тъжител осъденият да не търпи наложеното му наказание.