сина ми не иска баща си

[meg_77]

здравейте,
имам развод от 2002г и бившия ми съпруг до сега е правил два три опита с "половин уста" за среща с детето. При последният от тях, които беше преди седмица, аз категорично му отказах имайки предвид разговорите със сина си , а именно, че детето не иска да го вижда. Той ме заплаши че ще подаде жалба в прокуратура, защото осуетявам срещите дадени ме като право от съда от съда. Възможно ли е прокурорът да се произнесе в негова полза. [/b]

[галина]

не

[галина]

не

[галина]

Не

[meg_77]

благодаря ти!

[i.t.d.]

triabva da ima niakakvi osnovania,za da go li6at ot pravoto mu na li4en kontakt-naprimer nemoralno povedenie i dr.

[Tod]

Естествено, че има основание прокуратурата да се произнесе в негова полза-Вие му пречите да осъществява личните контакти с детето, което значи, че осуетявате изпълнението на съдебното решение по този въпрос.

[гений 75]

Галино моме, що не вземеш да завършиш че тогава да пишеш! Що вкарваш в заблуждение хората! Ако беше адвокат на отсрещната страна щях да те изям с парцалките!

[гений75]

Че пък и три пъти кликнала!

[колежка]

Тъй като морето е далеч, да вземем да се включим във форума.
Редно е ГАЛИНА да се извини за невярното и некомпетентно мнение по темата.
Не можах да разбера дали модератора се включва под това име или е някоя кандидат-студентка по право......

[Wicky]

информацията не е пълна за да се реши дали има или няма шанс да му се преустановят правата за визитация.

Ако детето не желае да вижда баща си то определено си има причина/и. Ако от друга страна бащата е толкова загрижен защо си прави предложенията със половин уста?
Бащата изявява ли желание за редовен телефонен контакт със детето? Участва ли активно във неговото възпитание и интелектуално развитие? Възможно е съда да е пропуснал някои от фактите за което може да обвинявате само себе си.
Колко голямо е детето? Няма оправдание за баща които не се обажда на детето си поне веднъж на ден. Аз така си мисля.

[mera]

Здравейте!
Съвсем случайно попаднах на Вашия форум и за съжаление искам да Ви кажа, че ако бащата реши може да Ви създаде много проблеми.Ще Ви разкажа моя случай, а пък Вие сами ще прецените какво да направите.
Бащата ни напусна когато детете беше на 15 дни, решението за развод излезе след 2 години.През този период бащата не се интересуваше от детето за да "не се привързва". Когато синът ми навърши 3 год реших че е редно да запозная баща и син и там ми беше грешката. След 3 месеца бащата дойде с полицай да ми вземе детето.Естествено че то отказа да отиде с него и полицаят ме накара да напиша това на един лист, който беше използван в последствие в едно друго дело.Синът ми беше много притеснен-последваха разговори с психолози и т.н. Следващите три години-тишина.Обажда се от празник на празник, но никога не е изпратил и 1 лев или пък някакъв подарък.Когато синът ми навърши 6 год. изведнъж бащата му пак се сети за него, но този път беше уведомил прокуратурата и агенцията за закрила на децата, че му преча да се вижда с детето-а в същия този ден то празнуваше рождения си ден в Макдоналдс и естествено не си беше в къщи.От там започнаха моите проблеми-отново психолози, агенции, прокурори и т.н. на които естествено мнението беше че детето не иска да се вижда с баща си и ако това става е желателно да се прави в мое присъствие.Заведох дело с искането да не тормози детето и че ако иска да го вижда то нека това става постепенно и в мое присъствие а не да дойде и да го причака на края на улицата и да го дърпа за да тръгне с него, както беше направил.За съжаление съдилищата в България не закрилят децата така както трябва и на мен ми беше отхвърлен иска.Сега обжалвам, но до къде ще се стигне-не е ясно.
Едно знам, че ако Вашето дете не иска да тръгне с него, никой не може да го застави.Ако дойде с полицай без прокурорско нареждане-можете спокойно да го изгоните.Може Вие да подадете жалба за тормоз над детето.Търсете си правата и не го оставяйте на мира, в даден момент той ще направи нещо, което ще Ви даде основание да го лишите от родителски права или най-малкото да се приближава до Вас и Вашето дете.
Пътят е дълъг и много труден.Трябва да имате железни нерви.
Желая Ви много успехи в начинанието!