Нов конкурс за младши магистрати !!!

[rem_94]

1.ОС по местонахождението на имота-чл.104,т.4 ГПК;чл.109 ГПК.
2.Волеизявлението за разваляне на договора не поражда действие,тъй като случаят попада под хипотезата на чл.87,ал.4 ЗЗД-1000 лв могат да се определят като незначителна част от интереса на кредитора,комуто са платени 129 000 лв.Иванов не е неизправен длъжник-в предварителния договор не е определен срок за сключване на окончателен договор,т.е. за прехвърляне на собствеността на апартамента,следователно той трябва да бъде поканен от Георгиев за това и едва след поканата изпада в забава-чл.84,ал.2 ЗЗД.Същото се отнася и за предаване на владението.
3.Както отбелязах задължението за прехвърляне собствеността върху апартамента става изискуемо след покана от Георгиев.Т.е. съгласно чл.114,ал.2 ЗЗД давността за иска на Георгиев за сключване на окончателен договор започва да тече от момента,когато задължението е възникнало-21.06.2003г.Давностният срок за този иск е 5г.-чл.110 ЗЗД.Искът е предявен на 08.12.2008г-повече от 5 г. от момента,в който давността започва да тече(сключването на предварителния договор).От казаното следва,че искът е погасен по давност.
4.Съгласно чл.187 ЗЗД при договора за продажба задължение на продавача е да предаде вещта.Съгласно чл.200 ЗЗД приемането на вещта е задължение на купувача.Когато предмет на договора за продажба е недвижим имот предаването и приемането на вещта се изразява в предаване и съответно приемане на владението.Тази хипотеза обаче се отнася за случаите,когато договорът за продажба на недвижима вещ е сключен и собствеността е преминала у купувача.В казуса няма сключен окончателен договор,който да прехвърли собствеността върху апартамента-такъв ще бъде налице само ако е спазена формата,предвидена в чл.18 ЗЗД.Тук предаването на владението върху апартамента е уговорка ,предвидена в предварителния договор,по силата на която Георгиев ще може да ползва апартамента преди собствеността да е прехвърлена.Това ползване може да се квалифицира като наемно правоотношение или като учредено право на ползване по чл.56 ЗС.Зависи как ще се разтълкува клаузата.
5.Искът е погасен по давност и следва да се отхвърли като недопустим.

[velikova_]

може и да греша, но в казуса никъде не се споменава,че задължението ще стане изискуемо след покана, т.е. чл. 114,ал.2 е неприложим и то става изискуемо след възникването му,тей като не е определен срок.

[sleepy_devil]

А дали може да се приеме, че предаването на владението на Георгиев прекъсва давността?

[rem_94]

Да,правилна забележка - задължението е изискуемо от възникването си,а длъжникът изпада в забава след покана за изпълнение ,тъй като не е определен срок за изпълнение.Положението с давността остава същото-започва да тече от деня на сключване на предварителния договор(чл.114,ал.1,а не ал.2 както съм написал).

[rem_94]

Както вече писах предаването на владението няма връзка със сключване на окончателния договор,така че според мен не прекъсва давността.

[vaniaoz]

Здравейте,
самото вземане/1000 лв/ ,не е изискуемо от датата на поканата, а в казуса е определен падеж- в 6 месечен срок от датата на предварителния договор.Нотариалната покана , по скоро е уведомление към длъжника, че поради неизплащане на задължението си , след изтичане на едномесечен гратисен период, ще се счита предварителния договор за развален.
Предаването на владението, не е основание за прекъсване на давността.Не влияе по отношение на давността, а по скоро като допълнително основание ,за да се прекрати договора, или да се предяви иск, за плодовете и направените разноски.

[velikova_]

Ето още един казус, този обаче не е даван на изпита за младши съдии:

ГРАЖДАНСКОПРАВЕН КАЗУС
По време на брака си Иван Иванов получава по наследство от родителите си празно дворно място. Той го застроява с една сграда по силата на разрешение за строеж, издадено на негово име.
Иван Иванов прехвърля сградата срещу издръжка и гледане на Петър Христов, който е в брак и от брака си има едно дете. Впоследствие съпругата на Петър Христов умира.
Петър Христов сключва последващ брак. След неговата смърт втората съпруга продава целия застроен имот на трето лице. То, от своя страна, прехвърля имота на Георги Георгиев.
Въпроси:
1.Дворното място включва ли се в съпружеската имуществена общност?
2.Сградата, която Иван Иванов построява, индивидуална негова собственост ли е, или не?
3.Иван Иванов може ли да продаде само сградата без правото на собственост върху поземления имот? В този случай кой трябва да бъде прехвърлител (отчуждител)?
4.При сключване на посочената алеаторна сделка следва ли да участва и съпругата на Иван Иванов?
5.В каква форма трябва да бъде сключена алеаторната сделка?
6.Кои са наследниците на починалата съпруга на Петър Христов?
7.Втората съпруга на Петър Христов има ли право да продаде целия недвижим имот?
8.Какви права придобива Георги Георгиев от посочената правна сделка?
9.Ако тази (последната) сделка страда от някакви пороци, какъв е правният път за тяхното отстраняване?

[vaniaoz]

Здравейте,
1.НЕ-лична собственост
2.Не-съвместен принос
3.Да-чл.63 от ЗС
4.да-съсобственичка е
5.С натариален акт
6.Петър Христов и детето им
7.НЕ-не може да управлява или да се разпорежда с имота
8.Никави-сделката не поражда правни последици-нищожна.
9.Установителен иск, че сделката е нищожна.Сделката не може да се валидира.
На почти всички въпроси отговорих , без да проверявам отговорите си в законите, / с изключение на въпрос 3/, така , че е възможно да съм допуснала доста грешки.
По-интересно ми се струва, да успеем да разнищим предходния казус.Има ли някой , който се е явил на изпита миналата година и е изкарал над 4,5, т.е решил е казуса вярно, та да ни даде отговор на въпросите.
Благодаря!

[vaniaoz]

Здравейте,
няма ли и други мнения и коментари?

[contralegem]

Съгласна съм с отговорите на въпрос 1, 2 (може да се каже една дума за приращението), 3 - с допълнение, че при прехвърляне на сградата следва да участва и съпругата, 5 и 6.
По 4 - ДИГ може да се сключи само от съпруга, както и каквато и да е друга сделка за придобиване на имущество, като последното ще е СИО, ако са налице предпоставките на закона. Това според мен не означава, че и съпругата трябва да участва при сключване на самата сделка - имам предвид от гледна точка на приобретателя. От страна на прехврълителя - колегата по-долу е прав - сделката за нея е относително недействителна, ако не е участвала. За другите лица поражда правни последици.По 7,8 и 9- втората съпруга може да продаде своя дял, като спази чл.33 ЗС - ако не го спази детето има конститутивен иск. Разпореждането с частта на детето е действителна - може да се продаде чужда вещ. Нотариусът обаче е длъжен да се увери кой е собственик на прехвърляния имот и ако се явява само втората съпруга - да откаже да издаде НА. Ако издаде НА, детето има ревандикационен иск срещу приобретателя за своята част. Може да предяви иск по 537, ал.2 вр. 124 ГПК, тъй като има вписан НА с невярно съдържание, който засяга правата му. Ако пък съпругата е действала като falsus procurator, детето може да потвърди сделката за своята част - до тогава сделката виси - не поражда последици за частта на детето.

[rem_94]

1.Дворното място е придобито по време на брака по наследство,следователно не се включва в СИО-чл.22,ал.1,изр.1 СК.(Правя уговорката,че приемам,че имуществените отнощения на съпрузите са под режим на общност по новия СК).
2.Построената сграда не е индивидуална собственост на съпруга,а СИО-вещното право е придобито по време на брака,съвместният принос се презюмира-чл.21,ал.1,2,3 СК.
3.Да,Иванов може да прехвърли собствеността върху сградата като запази собствеността върху земята-чл.63,ал.2 ЗС.
4.Правото на собственост върху постройката е под режима на СИО.Иванов може да прехвърли собствеността върху въпросния имот,но съпругата му може в 6 месечен срок от узнаването,но не по-късно от 3 години от извършването да оспори сделката-чл.24,ал.4 СК.Т.е. тази сделка е относително недействителна-спрямо съпругата на Иванов.
5.Сделката трябва да бъде сключена под формата на нотариален акт-чл.18 ЗЗД.
6.Наследници на Христов са детето му и съпругата-чл.5,ал.1 ЗН,чл.9,ал.1 ЗН.
7.Втората съпруга на Христов може да продава целия имот-продажба на чужда вещ не е нищожна,но прехвърлителното действие на сделката ще се прояви само по отношение на съответната част от имота,която наследява.(Тя може да действа от името на детето като негов законен представител и да прехвърли и неговия дял само с разрешението на районния съд-чл.130,ал 3 СК.Ако няма разрешение от съда такава сделка е нищожна).
8.Георгиев придобива собственост върху идеална част от имота,такава каквато е била собственост на съпругата на Христов(като в последствие собствеността върху тази част преминава върху трето лице,на което Георгиев се явява приобритател ),при това в случай,че другият съсобственик не упражни правата си по чл.33 ЗС.За другата идеална част,която е наследена от детето на Христов Георгиев може да бъде съдебно отстранен при заведен ревандикционен иск по чл.108 ЗС от детето.Правните действия по чл.33 ЗС и чл.108 ЗС детето може да извърши чрез назначен особен представител по чл.129,ал.2 СК.
9.Ако порокът води до нищожност на сделката той не може да се отсрани-сделката не поражда действие.В случай,че сделката страда от някой от пороците,който обосновава нейната унищожаемот тя може да се потвърди при условията на чл.35 ЗЗД.

[vaniaoz]

Здравейте,
не Петър Христов почива , а неговата първа съпруга, с което се прекратява СИО.Женейки се втори път, втората му жена не е собственик на постройката, тя е собственост на Христов, преди сключване на втория брак.
Става въпрос , за недвижим имот, и продажбата ще се извърши с нотариален акт от собственика-Христов, а не от неговата втора жена, не можеш да продадеш нещо което нямаш.Сделката е нищожна- не може да се валидира.

[cveti1605]

не Петър Христов почива , а неговата първа съпруга, с което се прекратява СИО.Женейки се втори път, втората му жена не е собственик на постройката, тя е собственост на Христов, преди сключване на втория брак.

наистина този имот не е под режим на СИО във втория брак,но след смъртта на Петър Христов втората съпруга е наследница по закон и може да продаде имота,тук вече важат правилата на чл.33 ЗС и разсъжденията около него,както вече колегите преди мен са посочили.

[vaniaoz]

Здравейте,
правилно, къде съм чела ,не знам , но това, че и той е починал и сделката е осъществена слид неговата смърт/много съществен момент/ ,някакси съм го пропуснала, и тезата , която развивам е при хипотезата ,че Христов е жив и втората му жена се е опитала да продаде имота приживе му.
Прочитейки, отново казуса съм абсолютно съгласна с колегите.

[natalybg]

Дафина Захариева поддържала интимна връзка със свой колега. Не искала да се разведе, защото съпругът й бил заможен — през последните години бил получил в наследство няколко имота. Решила да го убие, за да го наследи, и да се омъжи за интимния си приятел.
Дафина Захариева споделила намеренията си с две свои приятелки — Наталия Гроздева и Венета Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши убийство, ще съсипе живота си, и тя се видяла принудена да им обещае, че няма да стори нищо незаконно.
Всъщност обаче Дафина Захариева не променила плановете си. Двукратно — на 2.03.2004 г. и на 4.04.2004 г., преди да замине в командировка, тя слагала в храната на съпруга си по малко отрова, но количеството не било достатъчно, за да го умъртви — той само получавал тежки кризи.
Дафина Захариева решила, че убийството трябва да се организира по-добре и по-сигурно. Тя се свързала със Стефан Стефанов, който току-що бил излязъл от затвора, където изтърпял наказание четири години лишаване от свобода за грабеж. Предложила му да убие съпруга й срещу заплащане.
Стефан Стефанов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Дафина Захариева. Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се той да получи сумата на два пъти — 6000 лева като аванс и 6000 лева след извършване на убийството. На 6.05.2004 г. Стефан Стефанов получил аванса от 6000 лева, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на Дафина Захариева.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита. Дафина Захариева и Стефан Стефанов били привлечени като обвиняеми.
Тогава Дафина Захариева се сетила, че е споделила с двете си приятелки за намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги в качеството им на свидетели да затаят този разговор. Наталия Гроздева се съгласила и заявила пред следователя, че нищо не знае за намеренията на Дафина Захариева да извърши убийство. Венета Стоянова обаче, предупредена за наказателната отговорност, решила да каже истината и съобщила на следователя за проведения разговор.
Въпроси:
1.Как следва да се квалифицират извършените от различните лица престъпни деяния?
2.Допустимо ли е в наказателния процес Дафина Захариева и Стефан Стефанов да бъдат защитавани от един и същи адвокат?
3.Допустимо ли е в същия наказателен процес Дафина Захариева да предяви граждански иск срещу Стефан Стефанов за сумата от 6000 лева?

[cveti1605]

1.Дафина Захариева -чл.116, ал.1, т.7 НК във вр. чл.18, ал.1 НК във вр. чл.26, ал.1 НК ; чл.117, ал.2 НК; чл.293, ал.2 НК
Наталия Гроздева -чл.290, ал.1 НК
Стефан Стефанов - при него не виждам да е изпълнен състав на престъпление, тъй като още от самото начало той не е ималнамерение да убива съпруга и затова според мен не може да му се повдига обвинение за съучастие в убийство, евентуално измама, но...Абе извършил е нещо, иначе не би се споменало,че е бил осъждан за грабеж. Явно е извършил нещо в условията на рецидив,но просто не откривал кой състав е изпълнил.
2.По закон е допустимо двама подсъдими за бъдат защитавани от един и същи адвокат в едно наказателно производство, но в този случай интересите на обвиняемите са противоречиви и съгласно чл.94, ал.1, т.5 НПК могат да ангажират различни защитници.
3.Фигурата на обвиняемия /подсъдимия/ е несъвместима с фигурата на гражданския ищец. В чл.84, ал.1 НПК изчерпателно са изброени възможните лица,които могат да бъдат граждански ищци. Ако приемем, че Дафина Захариева е пострадала от измамата на Стефанов, която вече казах,че се колебая дали е извършена и има основание да предяви граждански иск срещу него,то това може да стане единствено по реда на ГПК или в наказателно производство срещу Стефанов, но при положение,че делата им се разделят. С други думи-в едно производство е невъзможно.
Това е моето мнение, очаквам и вашите отговори, особено за квалификацията на деянието на Стефанов.

[vaniaoz]

Здравей,
1.Дафина-чл.116 ,т.7 във вр.с чл.115 , чл.20, ал.3 и чл.18, ал.1 и 2 от НК
чл.293 , ал.1и 2
Наталия-лъжесвидетелстване
Стефанов-209 , ал.1 НК
2.Не-чл.91, ал.1 от НПК
3.ДА, чл.84, ал 1 от НПК.Спрямо Стефанов ще се повдигне обвинение ,за измама, пострадалата е Дафина.Друг е въпроса , че тя е имала престъпни намерения и не знам дали всъщност това следва да се приеме като деликт.

[contralegem]

Rem_94, ще си включиш ли личните?

[rem_94]

мисля че са включени не съм ги изключвал

[contralegem]

Сигурно аз нещо не мога да се оправя.
Вчера имаше и твое мнение по последния казус, с което като цяло бях съгласна и се бях засилила да се включа.
По квалификацията на извършеното от Дафина - чл.115 във вр. с чл.18, ал.2 и чл.117, ал.1 във вр. с чл.116, т.7 и т.9, вр. чл.115 вр. 20, ал.3 и чл.117, ал.2 НК вр. чл.26 НК. Мисля, че двата опита чрез тровенето, приготовлението и подбуждането към убийство трябва да се обединят в едно продължавано престъпление.
Чл. 293, ал.1 във вр. с чл.290 НК и чл.290, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 НК вр. чл.26 НК.
След като се определят наказания по двете продължавани, ще се наложи общото най-тежко.

Лично аз, ако съм граждански съдия, бих се опитала да обоснова недопустимост на гр. иск, ако се предяви в отделен процес - щом сумата е отнета в полза на държавата като предназначена за извършване на умишлено престъпление, същата не може да се претендира и от извършителя на престъплението - липса на активна легитимация - той не е субект на никакво спорно материално право, щом по силата на закона то принадлежи на държавата.

Относно извършеното от Стефанов аз мисля, че то е измама. Чл.209 НК не изисква правомерно поведение на измамения.