Обявяване на несъстоятелност на физическо лице

[paivanova]

Здравейте,

Имам следня въпрос: ако физичеко лице обяви фалит в страна от ЕС, ще се признае ли в България? До колкото разбрах (без да съм юрист), в България няма закон за фалити на физически лица. Такива обаче има в други страни, членки на ЕС и освен това фалитите в една страна чланка се признават от всички. Важи ли това и за физическите лица?

Благодаря предварително,
Петя

[lexter]

вж. регламент 1346/2000г. на Съвета относно производството по несъстоятелност :

ГЛАВА II
ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Член 16
Принцип

1. Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава-членка съгласно член 3, се признава във всички други държави-членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството.

Това правило се прилага и когато длъжникът поради качеството си не може да бъде обект на производство по несъстоятелност в останалите държави-членки.

но следва да се има предвид и чл. 26 от същия регламент:

Член 26
Обществен ред

Всяка държава-членка може да откаже да признае производство по несъстоятелност, което е образувано в друга държава-членка, или да изпълни решение, което е постановено в рамките на такова производство, когато това признаване или изпълнение би предизвиквало последици, които явно противоречат на обществения ред на тази държава и по-специално на нейните основни принципи или на индивидуалните права и свободи, които са гарантирани от нейната конституция.

Регламент 1346/2000г. се прилага между държавите-членки, включително Обединеното Кралство и Ирландия, не се прилага спрямо Кралство Дания. Прилага се след 31.05.2002г.
Да не се бърка с престъплението "умишлен банкрут", по смисъла на чл. 227в и чл.227д от Наказателния кодекс!
Да се има предвид и Решение на Съда (първи състав) от 21 януари 2010 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Gdańsk-Północ, Република Полша) — MG Probud Gdynia sp. z o.o./Główny Urząd Celny w Saarbrücken
(Дело C-444/07) [1]:

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност, и по-специално членове 3, 4, 16, 17 и 25 от него трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като този в главното производство след образуването на главно производство по несъстоятелност в държава членка, компетентните органи на друга държава членка, в която не е образувано вторично производство по несъстоятелност, са длъжни — освен ако са налице основанията за отказ, изведени от член 25, параграф 3 и член 26 от Регламента — да признаят и изпълнят всички решения във връзка с това главно производство по несъстоятелност и следователно нямат право да разпоредят в приложение на законодателството на тази друга държава членка изпълнителни мерки по отношение на имуществото на обявен в несъстоятелност длъжник, намиращо се на територията на посочената друга държава членка, когато законодателството на държавата на образуване на производството не го позволява и когато условията, от които зависи прилагането на членове 5 и 10 от Регламента, не са изпълнени.

[paivanova]

Благодаря!