казус с възбрана на МПС

[enigmata]

Здравейте Заради поръчителство по кредит съм със запор на заплата и възбрана на МПС. Колата мина през опис и съм й назначена като "пазач". Вече 1.6 г ми удържат от заплатата, съгласно закона. Колата ми е във "висящо" положение - нито я продават, нито й вдигат възбраната. Та, имам няколко въпроса. Необходимо ли е при положение, че имам запор на ТВ, да ми стои и възбраната на МПС? И какво ще се случи в крайна сметка с данъка на колата, който трябва да се плаща? От една страна, колата е де факто на банката, от друга - аз ще трябва да й плащам данъка, който не е малък. Наясно сте, че не мога да правя нищо с нея - да й сваля номерата и т.н. Не я карам, защото заради запора не ми остават средства да обслужвам и нея. Просто я гледам как си ръждясва. Моля, посъветвайте ме какво да направя?

[borovinka]

Колата не е на банката, ами си е ваша изцяло. (Освен ако не е лизингова, тогава е на лизингодателя, най-вероятно, но не пишете за това). Запорът върху нея и това, че сте назначена като пазач на запорирана вещ означава, че нямате право да я продавате без банката да се удовлетвори първа от парите, които ще получите срещу нея.

Спокойно можете да я предложите за продан, ако някой я купи, паричките отиват за погасяване на задължението към банката и съответно ви се намалява дълга.
Задължението за плащане на данъци си е изцяло ваше.

[neutralen]

Възбрана се налага само за недвижими имоти. За МПС се налага Запор. Но не това е важното. И в друга тема писахте за вашите проблеми като поръчител и ви дадохме съвет как да постъпите, но вие не го направихте. Сега ако някой ви даде съвет, пак няма да го изпълните.Просто ще си носите кръста, щото не възприемате никакви съвети.

[enigmata]

Колата не е лизингова. Написала съм възбрана, защото така пише в запорното съобщение от ЧСИ. Да, писах и в друга тема - поръчителство по кредит. Казахте, че неправилно съм предявила иска. Това не означава, че не приемам съвети. Просто делото вече е "на доклад", каквото и да значи това и аз не съм наясно дали мога да правя нещо по този въпрос, докато от СРС не излязат със становище. Напротив, съвети приемам изцяло, защото както казах - с 30-те лв които ми остават няма как да ангажирам адвокат. Съжалявам, ако съм нахална и досадна с питанията си, но наистина имам нужда от помощ.

[enigmata]

Ок, а мога ли да поискам от ЧСИ вдигане на запора върху МПС?

[borovinka]

Ок, а мога ли да поискам от ЧСИ вдигане на запора върху МПС?

Можете - ако платите изцяло дълга или ако предложите друго обезпечение. (Ама банката кредитор трябва да е съгласна и да приеме новото обезпечение). Най-много би се зарадвала на възбрана на недвижим имотец, ако ви се намира такъв. Според мен най-хубаво е да търсите пазар на колицата или ако дългът не е ваш, да съдите главния длъжник да ви възстанови всичко, което са взели (и се взема) от вас.

Проверете си дали работодателят ви удържа от трудовото възнаграждение колкото трябва според чл. 446 ГПК - не може да ви остават 30 лв на месец, абсурдно е. ЧСИ не е изедник все пак, а събира чужд за вас дълг.
Какво става с главния длъжник? Вие нали сте поръчител?

[enigmata]

Ами, ок...да си я взимат тогава и да я продават и да се приключва! То се видя, че ще си го отнеса докрай. Някъде в по-новите теми, някой беше написал, че в България законът защитава длъжниците. Това абсолютно не е вярно. Да не говорим за поръчителите, които са без всякаква защита... казвам го от опит. Поне при мен е така. Защото, ако някой поръчител е успял да си върне парите чрез регресен иск, то това си е било чист късмет. В повечето случаи не се получава. При мен съм сигурна, че няма да се получи. За жалост, тази, на която съм поръчител се оказа абсолютна измамница, завлякла е много хора, разпродала е имоти и потъна вдън земя. Никога няма да мога да взема от нея каквото и да било. Да не говорим, че в документацията на банката по този кредит е абсолютен бардак - причината, поради която съм завела и дело. Няма такова нещо като защита на длъжник. Защитени са банките - винаги, при всички положения. Щом Законът позволява човек да бъде оставен на прага на мизерията... няма какво да се каже повече. Могат да ти вземат всичко - парите, колата, къщата, душата....живота.

[enigmata]

Ок, а мога ли да поискам от ЧСИ вдигане на запора върху МПС?

Можете - ако платите изцяло дълга или ако предложите друго обезпечение. (Ама банката кредитор трябва да е съгласна и да приеме новото обезпечение). Най-много би се зарадвала на възбрана на недвижим имотец, ако ви се намира такъв. Според мен най-хубаво е да търсите пазар на колицата или ако дългът не е ваш, да съдите главния длъжник да ви възстанови всичко, което са взели (и се взема) от вас.

Проверете си дали работодателят ви удържа от трудовото възнаграждение колкото трябва според чл. 446 ГПК - не може да ви остават 30 лв на месец, абсурдно е. ЧСИ не е изедник все пак, а събира чужд за вас дълг.
Какво става с главния длъжник? Вие нали сте поръчител?

Няма как да платя изцяло този дълг - това са 15 хил лв.! Дългът не е мой, поръчител съм. Както казах - главния длъжник вече няма нищо на негово име, самият него го няма вече...изпари се. От ТВ ми се удържа съгласно закона, не е в това проблемът. Проблемът е, че имам и мой кредит, който по закон не се взима предвид... при съществуването на друга съдебна претенция. Но той съществува реално и аз реално го плащам. Та, като платя вноската по моя си кредит и като ми удържат вноската по запора - това е остатъка - 30 лв. Значи, от една страна законът ти гарантира някакъв минимум, който трябва да ти остава за живот, от друга - друг закон ти отнема това право.

[borovinka]

Видях от другата тема.
Дали са ви идеи какво да правите, но очевидно действате без адвокат, което ви е оплело още повече нещата и за съжаление, голяма част от нещата са пропуснати и вече просрочени.

Има идеи какво може да се направи поне да се намалят загубите ви, но трябва наистина адвокат да ви види документите, а не да действате самосиндикално. Намерете колега, който ще се навие да платите след спора.

И на последно място, за тежкото положение на длъжниците унас най-често са виновни... самите длъжници.
Щото не мислят и подписват едни неща, които не им е ясно какво са, а после реват на умряло.
А като се обърне каруцата не тичат най-напред при майстор-колар (хадвокатин), ами тичат като улави и само се мъчат да я обърнат, с което тя затъва още повече.

[enigmata]

Да... така е, благодаря. Виновна съм, че съм подписала, но не съм виновна за развоя на последващите събития, включително и за магариите на банката. Ще се опитам да намеря адвокат, но не съм оптимист.... в крайна сметка всеки работи за пари и съм наясно с това.

[borovinka]

Сигурна съм, че ще намерите достатъчно отзивчив колега, който да не ви гледа най-напред в портфейла, а в очите. Ако това, което казвате е вярно, ще се разберете за хонорара.
И сред нас адвокатите има хора, все пак.

[enigmata]

Знам Не казвам нищо лошо за адвокатите, просто в законите са ни калпави. Всичко, което съм написала е истина, а ако навляза в детайли за магариите на банката по отношение на този кредит и самия длъжник...ще стане направо гротестка. Благодаря за отзивчивостта!

[borovinka]

Не са ни калпави законите, ами народът овчедушно спи и чака някаква имагинерна сила, намираща се зад "ЗАКОНА" с главно З да му защити интересите, докато той самият блаженно си разчита, че собственото му магаре някой друг ще измъкне от калта.
Идеални са ни законите, има и начин за противодействие на "магариите" на банки и кредитни институции, но тези начини не са във форумите. Хората се учат за тях по 5 години, а след това практикуват, за да са в час с най-новите методи за противодействие на практики, нарушаващи закона.

Крайно време е да разберете, че не законите ни са калпави, ами човек трябва първо навременно да потърси защита на правата си, а не да реве отпосле.
Успех!

[enigmata]

Вие искате да ми кажете, че чл.417 в ГПК е перфектен в този си вид? Или че противоречивите съдебни практики са плод на перфектните ни закони? Не ми се ще да навлизам в дълбоки полемики и да давам конкретни примери с жертви на перфектните ни закони. Съгласна съм, че проблемите не се решават във форумите, това е просто ориентир за начин на действие. За останалата част от хората не знам, но за себе си мога да кажа, че изобщо не чакам овчедушно някаква имагинерна сила да ми реши проблемите. Търсила съм защита на правата си - в прокуратурата, в съда, чрез различни граждански организации и т.н. За жалост, в доста от случаите ударих на камък, защото "законът е такъв". Постигнах частичен успех в едно единствено отношение - да получа част от документите на банката във връзка с този кредит. Защото до преди 9 месеца нямах абсолютно никаква идея как стоят нещата с банката, защото същата не желаеше да ми представи информация по никакъв начин. Респект към хората, които са учили 5 години, за да защитават правата на потърпевшите, отново казвам, че нямам нищо против адвокатите.

[borovinka]

И какво му е на чл. 417 ГПК? Има си ред за защита, при който длъжникът трябва да е бдящата, а не спящата страна. Има си срок за възражение. Има си и богата практика.

Ами ако на вас ви дължат пари? Пак ли ще рипате, че 417 не бил справедлив?

Напротив - трябва да се чете и да се искат документи ПРЕДИ да се сложи глупавия подпис под глупавия договор, който човек дори не си е направил труда да прочете, защото после законът ще се окаже глупав, несправедлив и т.н.
Няма да споменавам, че юнашкото доверие и безхаберието ви е попречило най-много. Не знаехте ли, че още при подписване на договора за поръчителство вие трябва да имате екземпляр от него, предоставен ви от банката?

[enigmata]

Въпросът не е в спането или бденето, но наистина не ми се спори. Екземпляр от договора имах. Въпросът е в останалите документи които потърсих, след като нещата станаха сериозни. Така или иначе банката не ме е търсила, за да ме уведоми, че има проблем с този кредит. Банката си вика длъжника след известен период от време /3 г/, през които този кредит е бил нередовен, сключва си някакво споразумение с него, без да ме уведоми, впоследствие заради неспазването на това споразумение изведнъж отново се сеща за мен. Ако аз съм знаела, че проблем има, съм щяла да реагирам. Банката не искаше да ми предостави извлечение от вноските по този кредит, както и други необходими ми неща.... Не искам да споря с Вас по темата доколко е справедлив въпросния чл.417, защото дори и да бях от другата страна на бариерата, щях да твърдя същото. Както и да е...очевидно сме на различни мнение, но не е и задължително да бъдем на едно. В цялата ни дискусия, Вие говорите общо...за овчедушието, за безхаберието и т.н., неща, които аз ги знам, знаят ги всички. И повечето хора наистина са така. Желанието ми просто бе да разбера имам ли изобщо някакви опции за действие в тази тъпа ситуация или...да изчезна и аз нанякъде и въпросът да приключи.

[borovinka]

Ни най-малко не искам да споря - напротив, опитвам се да ви помогна.

Въпросът не е в спането или бденето, но наистина не ми се спори. Екземпляр от договора имах. Въпросът е в останалите документи които потърсих, след като нещата станаха сериозни. A защо чак тогава? Така или иначе банката не ме е търсила, за да ме уведоми, че има проблем с този кредит Не е и длъжна - нито по закон, нито по договор. Банката си вика длъжника след известен период от време /3 г/, през които този кредит е бил нередовен - А ваша милост като го разбра това, защо не направи възражение по чл 147 ЗЗД, за да отпадне отговорността ви като поръчител? Минали са 6-те месеца за предявяване на иск спрямо главния длъжник, сключва си някакво споразумение с него, без да ме уведоми (Не е и длъжна, вие не сте страна по него!!) , впоследствие заради неспазването на това споразумение изведнъж отново се сеща за мен. - Глупости! Вие не сте страна по него! И отново допираме до проспания срок за възражение за отпаднала отговорност по 147 ЗЗД Ако аз съм знаела, че проблем има, съм щяла да реагирам. Как? Да приподпишете споразумението, защото банката така казва? А хрумна ли ви да се обърнете към адвокат още в онзи ранен момент? Не ви ли се стори, че има нещо нередно в цялата работа?Банката не искаше да ми предостави извлечение от вноските по този кредит, както и други необходими ми неща.... Не искам да споря с Вас по темата доколко е справедлив въпросния чл.417, защото дори и да бях от другата страна на бариерата, щях да твърдя същото. Логично е да го твърдите сега. Както и да е...очевидно сме на различни мнение, но не е и задължително да бъдем на едно. В цялата ни дискусия, Вие говорите общо...за овчедушието, за безхаберието и т.н., неща, които аз ги знам, знаят ги всички. И повечето хора наистина са така. Желанието ми просто бе да разбера имам ли изобщо някакви опции за действие в тази тъпа ситуация или...да изчезна и аз нанякъде и въпросът да приключи.

Имали сте опции, част от тях са проспани, пробляни или както го наречете, вероятно все още имате други. Няма да се разкрият без да ви се видят документите и делото очи в очи.

[enigmata]

Ще се опитам да отговоря на част от въпросите Ви... Реагирах късно, защото за съществуващ проблем разбрах едва с ПДИ, което се случва 5 г след изтеглянето на кредита. Тогава нито знаех, че е имало сключвано споразумение, нито нищо... Ето накратко хронологията. Кредит от 2007 г. Дело по чл.417 от ГПК през 2010 г. /април/. В това дело сме осъдени и двете - главен длъжник и аз. Сключване на споразумение с главния длъжник през м.май 2010 г. Аз продължавам нищо да не знам нито за делото, нито за споразумението. ПДИ през 2012 г. Тогава се срещнах с главния длъжник и юристката на банката, като главния длъжник пое ангажимента да си оправи кашата. Значи, юристката на банката и длъжникът ме уверяват, че няма повод за притеснение, тя /длъжницата/ ще си оправи нещата. Тук е грешката ми, че не предприех нищо повече. Повярвах на голи обещания. Запорно съобщение идва в работата ми януари 2013 г.
По отношение на останалите Ви коментари - "..... впоследствие заради неспазването на това споразумение изведнъж отново се сеща за мен. - Глупости! Вие не сте страна по него! Съгласна, но така пише в документите.
Та... от този момент нататък вече ми хрумнаха доста неща, но както се казва... too late. Е, сега си сърбам попарката и търся варианти за излизане от ситуацията. Ваш колега тук спомена, че исковата ми молба, която съм подала в СРС е заведена неправилно и е трябвало да бъде по друг начин. И вероятно е така. Делото ми е на доклад към момента.
Това е в най-общи линии. Благодаря за търпението, направила съм това, което съм знаела, че мога да направя към онзи момент. Хрумна ми, разбира се, да потърся адвокат, но вече обясних защо това не се е случило. Абсолютно наясно съм, че няма да се справя сама и вариантът ми е...ако никой адвокат не се навие да работи по случая, със заплащане впоследствие, да искам съдействие от Националното бюро за правна помощ.
А банката, че има вина...има, защото: отпуска кредит на лице с лоша кредитна история; отпуска кредит на лице, което 9 месеца преди това става поръчител в същата банка на близък човек, като този кредит не се плаща и банката знае това; не прави абсолютно никакви усилия да си търси основния длъжник /знам, че ще кажете, че банката има право да насочи претенцията си към когото си поиска - длъжник или поръчител/; умишлено укрива документи - например въпросното споразумение аз не съм го видяла и да днес...няма го в банката, няма го при ЧСИ, то е някъде..в централата на банката /ако това е истина/. И още куп неща...да не ги изреждам сега. Всичко това ми става ясно само преди 9-10 месеца. Това, което съм "проспала" е онзи момент, в който е трябвало да си отварям очите на кого ставам гарант и следващия момент, в който "спейки" повярвах на голи обещания и на една....измамница. Да, в последствие разбрах, че тази жена е завлякла много хора с пари и т.н. Срещу нея има 4-5 дела по различни поводи.